кратката разходка до пощенската кутия винаги била вълнуваща.
А Кали пазеше всяко писмо. В един дрешник до предната спалня тя ми показа куп
картонени кутии, пълни със стотиците писма от децата й.
- Някой ден ще ви дам да ги прочетете - каза тя, но, кой знае защо, не й
повярвах. Всъщност не исках да ги чета. Сигурно бяха твърде лични.
124
13
Прокурорът Ърни Гадис подаде молба за увеличаване на броя на потенциалните
заседатели. Според Баги, чиято компетентност растеше с всеки изминал ден,
обикновено при криминален процес биваха призовавани около чети-рийсет души, а се
явяваха към трийсет и пет, от които поне пет се оказваха твърде стари или твърде
болни. В молбата си Гадис твърдеше, че при целия този шум около убийството на
Рода Каселоу щяло да бъде много трудно да се намерят безпристрастни заседатели.
Той поиска съдът да призове поне стотина.
Имаше и нещо, което той не спомена, но всички знаеха. Стотина души се сшташваха
по-трудно от четирийсет. Лусиен Уилбанкс възрази енергично и поиска отделно
заседание. Съдия Лупъс отвърна, че не било необходимо, и нареди броят на
кандидат-заседателите да се увеличи. Освен това предприе необичайната мярка да
засекрети списъка. Баги, неговите другари по чашка и всички останали в съда бяха
шокирани. Такова нещо не се беше чувало. Адвокатите и страните по делото винаги
получаваха пълен списък с кандидат-заседателите две седмици преди процеса.
Всички смятаха заповедта за голяма спънка пред семейство Паджит. Как да подкупят
или сплашат бъдещите съдебни заседатели, като не знаят кои са?
След това Гадис поиска от съда писмата до кандидат-заседателите да бъдат
Страница 49
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
изпратени по пощата, а не доставени лично от хората на шерифа. Лупъс прие и тази
идея.
125
Както можеше да се очаква, Лусиен Уилбанкс вдигна врява до бога. В доста
разгорещената си тирада той твърдеше, че съдия Лупъс третирал клиента му
по-различно и по-несправедливо от другите. Четях писанията му и се чудех как
може да празнодумства тъй явно в продължение на толкова много страници.
Очевидно Лупъс бе решил да председателства необезпокоявано и безпристрастно този
процес. През петдесетте години, преди да стане съдия, той бил окръжен прокурор и
сега открито клонеше към обвинението. Освен това видимо не го беше грижа за
семейство Паджит и техните ко-рупционни традиции. Пък и на хартия най-вече на
тази, на която печатахме вестника си делото срещу Дани Паджит изглеждаше ясно
като бял ден.
В понеделник, петнайсети юни, при строга секретност съдебният секретар изпрати
по пощата сто призовки до регистрирани гласоподаватели от целия окръг. Една от
тях пристигна в често използваната пощенска кутия на мис Кали Ръфин и когато
пристигнах за обяда в четвъртък, тя ми я показа.
През 1970 г. окръг Форд беше 26 черен и 74 бял, без графа Други" или Не съм
сигурен". Шест години след бурното лято на 1964 г. и масовия натиск за
регистрация на чернокожите и пет години след Закона за правото на гласуване, приет през 1965 г., малцина в окръг Форд си даваха труда да отидат до урните. На
щатските избори през 1967 г. бяха гласували 70 от белите и само 12 от
чернокожите. Призивите за регистрация за изборите в негърския квартал бяха
посрещани с всеобщо безразличие. Щатът беше толкова бял, че никога чернокож
нямаше да спечели тукашни избори, така че защо човек да
си дава труда?
Освен това да се регистрираш никога не беше безопасно. От сто години насам
белите използваха какви ли не номера, за да попречат на чернокожите да гласуват.
Изборна
126
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
такса, тестове за грамотност, списъкът беше дълъг и угнетяващ.
Трета причина беше колебанието на много негри да се регистрират като
гласоподаватели по какъвто и да било повод при белите власти. Регистрацията
можеше да означава допълнителни разходи, допълнителен надзор, допълнително
безпокойство. Включително вероятността да те извикат за съдебен заседател.
Според Хари Рекс, който беше мъничко по-достоверен източник на съдебна
информация от Баги, досега в окръг Форд не бе имало чернокож заседател. Тъй като
потенциалните заседатели се избирали единствено и само от избирателните списъци, малцина чернокожи попадали сред кандидатите. Тези, които издържали първите
кръгове въпроси, по правило се отказвали преди окончателния подбор. При
Читать дальше