Unknown - i c4573b5193eb5b9f

драстично, тъй като потреблението по света нараснало. Плодородните плантации на

Юга трябвало да произвеждат все повече и повече. Големите плантатори по делтата

на Мисисипи отчаяно искали да увеличат реколтата си, но не им достигала работна

ръка. Много от физически здравите негри били напуснали земята, която техните

прадеди обработвали като роби, и били намерили по-добра работа и определено

по-добър живот на север. Онези, които останали, показвали разбираемо малък

ентусиазъм към идеята да секат и берат памук за обидно мизерни надници.

Земевладелците измислили начин да внасят трудолюбиви и усърдни европейски

емигранти, които да отглеждат памука им. С помощта на италиански трудови агенции

в Ню Йорк и Ню Орлиънс се установявали контакти, раздавали се обещания, говорели

се лъжи, фалшифицирали се договори и през 1895 г. първият кораб с работници

пристигнал в делтата. Били от Северна Италия, от областта Емилия-Романя близо до

Верона. В по-голямата си част били слабо образовани и почти не говорели

английски, макар че на всички езици скоро проличало, че са жертва на голяма

измама. Получили мизерни жилища сред субтропичния климат и докато се борели с

маларията, комарите, змиите и нечистата питейна вода, трябвало да отглеждат

памук за надници, от които никой не можел да живее. Били принудени да заемат

пари от земевладелците при скандално високи лихви. Храната и останалите им

Страница 51

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

припаси идвали от фирмения магазин на безбожни цени.

Тъй като италианците работели усърдно, земевладелците искали да доведат още.

Разказвали красиви лъжи за бизнеса си, давали розови обещания на нови италиански

трудови агенции и емигрантите продължавали да пристигат. Крепостническата

система заработила и италианците били третирани по-зле и от повечето чернокожи

работници.

130

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

След време имало някакви опити да се раздели печалбата и да се прехвърли

собствеността върху част от земите, но пазарът на памука се менял толкова бързо, че нищо не можело да се договори. След двайсет години малтретиране италианците

най-сетне се пръснали и експериментът останал в историята.

Онези, които останали в делтата на Мисисипи, десетилетия наред били смятани за

хора втора ръка. Не ги вземали в училищата, а тъй като били католици, не били

добре дошли и в църквата. За голф клубовете и дума не можело да става.

Италианците били даго", изблъскани на дъното на социалната стълбица. Но тъй като

работели усърдно и пестели парите си, скоро започнали да се сдобиват със земя.

Семейство Росети се озовали в Лиланд, Мисисипи, през 1902 г. Те били от едно

селце до Болоня и имали нещастието да се вслушат в думите на неподходящия трудов

агент в града. Мистър и мисис Росети довели със себе си четири дъщери,

най-голямата от които била дванайсетго-дишната Никола. Макар през първата година

храната да не достигала, успели да избегнат пълния глад. Пристигнали без нито

един цент, след три години крепостничество дължали на плантацията 6000 долара и

нямали никакъв шанс да ги изплатят. Напуснали делтата посред нощ и стигнали с

фургон до Мемфис, където ги приел някакъв далечен роднина.

На петнайсетгодишна възраст Никола била изумител

но красива. Дълги тъмни коси, кафяви очи - класическа

италианска хубост. Изглеждала голяма за годините си и

успяла да си намери работа в магазин за дрехи, като каза

ла на собственика, че е на осемнайсет. Три дни по-късно

шефът й направил предложение за женитба. Той бил ре

шен да изостави съпругата си след двайсетгодишен брак и

да се сбогува с децата си, ако Никола се съгласяла да из

бяга с него. Тя отказала. Собственикът предложил на мис

тър Росети 5000 долара и го помолил за помощ. Мистър

Росети отказал. -

131

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

По онова време богатите фермерски семейства от Северен Мисисипи пазарували и се

виждали с познатите си в Мемфис. обичайно около хотел Пийбоди". Тъкмо там мистър

Закари Дежарнет от Клантън съвършено случайно се сблъскал с Никола Росети. Две

седмици по-късно те се

оженили.

Той бил трийсет и една годишен, вдовец, без деца и сериозно си търсел съпруга.

Освен това бил най-големият земевладелец в окръг Форд, където почвите не били

толкова богати както в делтата, но все пак носели печалба, стига човек да