криминални дела обвинението по принцип отхвърляло негрите поради схващането, че
те твърде много жалели обвиняемите. При граждански дела защитата ги отхвърляла
поради опасения, че са твърде щедри с чуждите пари.
Всички тези теории никога не бяха изпитвани на практика в окръг Форд.
Кали и Исо Ръфин се бяха регистрирали като гласоподаватели през 1951 г. Двамата
заедно влезли в офиса на съдебния секретар и поискали да бъдат добавени към
списъците. Както била научена, помощничката му им връчила ламинирана картичка с
думите Декларация на независимостта" най-отгоре. Текстът бил на немски.
Приемайки по презумпция, че семейство Ръфин са неграмотни като повечето негри в
окръга, чиновничката попитала:
- Можете ли да прочетете това?
- Това не е на английски - отвърнала Кали. - На нем
ски е.
- Можете ли да го прочетете? - повторила чиновнич
ката и осъзнала, че тези двамата ще й отворят работа. .
127
ДЖОН ГРИШАМ
Толкова, колкото и вие - отвърнала учтиво Кали.
Йомощничката прибрала картичката и извадила друга.
Можете ли да прочетете това? - попитала тя.
Мога - казала Кали. - Това е Декларацията за пра-
вата-
- Какво гласи Точка осма? Кали я прочела бавно и отговорила: -^ Осмата поправка
забранява несъразмерните глоби и жестоките наказания.
Горе-долу по това време, зависи кой водеше разказа, Исо се навел към
помощничката и казал: -- Освен това притежаваме собственост. всъщност законът за
изборите не съдържал такова изискване, но все пак недвижимото имущество било
голямо предимство за един чернокож. Като не знаела какво да пра, чиновничката
Страница 50
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
казала:
-- Ами добре. Изборната такса е два долара на човек. -Исо й дал парите и двамата
с мис Кали влезли в списъците заедно с още трийсет и един чернокожи, сред които
ня-ма^ нито една жена.
Яе пропускали избори. Мис Кали все се тревожела, че толкова малко от нейните
приятели си давали труда да се регистрират и да гласуват, но била твърде заета с
отглеж-дан^то на осемте си деца, за да направи нещо по въпроса. Окръг Форд бил
подминат от расовите размирици, които разтърсвали други части на щата, така че
тук нямало кам-за регистриране на негрите.
Отначало не можех да преценя дали е нервна или раз-въувана. Май и тя самата не
знаеше. Първата чернокоса гласоподавателка можеше да стане и първата чернокоса
Заседателка. Никога не бе бягала от предизвикателствата, но сериозно се питаше
дали има моралното право да съди друг човек. Не съдете, за да не бъдете съдени", ци- 1 тикаше неведнъж тя Исус.
- Но ако всички следваха този ред от Светото писание,
128
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
цялата съдебна система щеше да пропадне, нали така? -попитах аз.
- Не знам - зарея поглед тя. За пръв път я виждах така
потънала в мислите си.
Ядяхме пържено пиле с картофено пюре и сос. Исо не бе успял да се върне за обяд.
- Как да обявя даден човек за виновен? - попита тя.
- Първо изслушвате доказателствата. Не сте предубе
дена. Няма да ви е трудно.
- Но нали знаете, че я е убил. Почти го написахте във
вестника си. - Безмилостната й откровеност винаги успя
ваше да ме жегне.
- Само изложихме фактите, мис Кали. Ако те говорят
за вина, така да бъде.
Този ден мис Кали се умълчаваше често и продължително. Беше потънала в мислите
си и почти не ядеше.
- Ами смъртното наказание? - попита тя. - Дали ще
искат да пратят това момче в газовата камера?
- Да, госпожо. Това е предумишлено убийство.
- Кой решава дали да бъде осъден на смърт?
- Съдебните заседатели.
- О, боже.
Оттук нататък тя не можеше да яде. Каза, че кръвното й се вдигнало, откакто
пристигнала призовката. Вече била ходила на доктор. Помогнах й да стигне до
диванчето в хола и й донесох чаша ледена вода. Тя настоя да довърша обяда си, което сторих с удоволствие в пълно мълчание. По-късно се посъживи и двамата
седнахме в люлеещите се столове на верандата и говорихме за всичко друго освен
за Дани Паджит и неговия процес.
Най-сетне спечелих джакпота, като я попитах за италианската връзка в живота й.
По време на първия ни обяд ми бе казала, че е научила италиански, преди да научи
английски. Седем от осемте й деца носеха италиански имена.
Тя трябваше да ми разкаже една дълга история. Аз нямах абсолютно никаква друга
работа.
129
ДЖОН ГРИШАМ
През деветдесетте години на деветнайсети век цената на памука се вдигнала
Читать дальше