Unknown - i c4573b5193eb5b9f

объркан.

- Просто казах, че взети заедно, снимките и статиите

го правеха да изглежда виновен.

- Били ли сте някога съдебен заседател, мистър Пикард?

- Не, сър.

- Разбирате ли какво означава презумпцията за невин

ност до доказване на противното?

-Да.

- Давате ли си сметка, че обвинението трябва да дока

же недвусмислено вината на мистър Паджит?

-Да.

- Вярвате ли, че всеки обвинен в престъпление има

правото на справедлив процес?

- Да, разбира се.

- Добре. Да кажем, че ви призоват като заседател по

това дело. Прочели сте статиите във вестника, изслушали

102

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

сте всички клюки, всички слухове и прочие глупости и пристигате в тази зала за

процеса. Вече казахте, че смятате мистър Паджит за виновен. Да кажем, че ви

изберат за заседател. Да кажем, че мистър Уилбанкс, един много способен и опитен

адвокат, обори доводите на обвинението и повдигне сериозни съмнения в

приведените от мен доказателства. Да кажем, че у вас се породят съмнения, мистър

Пикард. Бихте ли могли тогава да гласувате за присъда невинен"?

Докато слушаше, мистър Пикард кимаше. После каза:

- Да, при тези обстоятелства.

- Значи независимо какво смятате сега за вината или

невинността му вие бихте изслушали показанията и бихте

ги преценили справедливо, преди да вземете решение?

Отговорът беше толкова очевиден, че мистър Пикард нямаше друг избор, освен да

отвърне утвърдително.

- Разбира се - съгласи се Гадис. -А съпругата ви? Вие

я споменахте преди малко. Не смятате ли, че и тя би била

непредубедена като вас?

- Мисля, че да.

- Ами онези ротарианци в Карауей? Дали и те са спра

ведливи като вас?

- Предполагам.

- Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Мистър Пикард се измъкна от свидетелския стол и побърза да напусне залата.

Лусиен Уилбанкс се изправи и каза на доста висок глас:

- Ваша светлост, защитата призовава мистър Уили

Трейнър.

И тухла в носа не би поразила мистър Уили Трейнър по-силно от тези думи. Отворих

уста да си поема дъх и чух как Баги възкликна твърде високо:

- Мамка му.

Страница 40

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Хари Рекс седеше в ложата на съдебните заседатели с още няколко адвокати и

зяпаше целия този цирк. Докато се изправях на треперещите си крака, погледнах

към него за помощ. Той също стана.

103

- Ваша светлост - извика той. - Аз представлявам

мистър Трейнър, който не е бил предупреден, че ще свиде

телства.

Давай, Хари Рекс! Направи нещо!

- И какво от това? Нали е тук - сви рамене съдията. В

гласа му нямаше и капчица съчувствие и аз разбрах, че ня

ма накъде да мърдам. - Каква е разликата?

- Като начало в подготовката. Един свидетел има пра

во да се подготви.

- Нали той е редактор на вестника, или греша?

- Да, той е.

ЛусиенУилбанкс вървеше към ложата на заседателите, сякаш смяташе да замахне към

Хари Рекс.

- Ваша светлост, мистър Трейнър не е страна по дело

то и няма да свидетелства на процеса. Той е написал тези

статии. Нека да го изслушаме.

- Това е засада, ваша светлост.

- Седнете, мистър Вонър - отсече съдията и аз заех

мястото си на свидетелския стол. Изстрелях един поглед

към Хари Рекс в смисъл на добра работа, адвокат Во

нър".

Един пристав застана пред мен и запита:

- Въоръжен ли сте?

- Моля? - Нервите ми бяха изопнати до крайност и

всичко ми звучеше абсурдно.

- Оръжие. Имате ли оръжие?

- Да.

- Бихте ли ми го дали, моля?

- Ъъъ, то е в колата. - Повечето зрители намериха то

ва за смешно. Очевидно в щата Мисисипи не можеш да

свидетелстваш, ако си въоръжен. Поредното глупаво пра

вило. Секунди по-късно правилото ми се струваше напъл

но оправдано, тъй като, ако имах оръжие, сто на сто щях

да стрелям в посока към Лусиен Уилбанкс.

След това се заклех да говоря истината и Уилбанкс започна да се разхожда

напред-назад. Тълпата зад него изглеждаше още по-голяма. Започна доста любезно с

някои

104

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

предварителни въпроси за мен и за купуването на вестника. Успях да му отговоря

правилно, макар да се отнасях подозрително към всяко питане. Той биеше нанякъде, но нямах представа накъде.

На зяпачите, изглежда, им харесваше. Внезапната ми покупка на Таймс" все още

предизвикваше интерес и дискусии, а сега аз се бях оказал пред очите на всички, за да осветля въпроса официално и под клетва.

След няколко минути любезности мистър Гадис който вероятно бе на моя страна, след като Уилбанкс бе срещу мен се изправи и запита: