Unknown - i c4573b5193eb5b9f

видя къде ще попадне куршумът ми. Около мишената не се виждаше никаква дупка.

- Не улучи чаршафа - измърмори Рейф зад мен.

- Стреляй пак - рече Хари Рекс.

Така и направих, но отново не можех да виждам дупката от куршума. Рейф хвана

лявата ми ръка и ме придърпа три метра напред.

- Добре се справяш - каза той. - Имаме много амуни

ции.

На четвъртия изстрел пропуснах балите и Хари Рекс се

захили: .

93

ДЖОН ГРИШАМ

- Май бандитите на Паджит могат да спят спокойно.

- От алкохола е - оправдах се аз.

- Просто ти трябва практика - заяви Рейф и ме при

дърпа още по-напред. Ръцете ми се потяха, сърцето ми

биеше лудо, а ушите ми пищяха.

С изстрел номер пет закачих горния десен ъгъл на чаршафа поне на два метра от

мишената. С номер шест отново пропуснах всичко и чух как куршумът отчупи клонче

от

единия дъб.

- Добър изстрел - отбеляза Хари Рекс. - За малко да

удариш катеричка.

- Млъквай - изсъсках аз.

- По-спокойно - посъветва ме Рейф. - Много си на

прегнат. - Помогна ми да презаредя и този път стисна ръ

цете ми около револвера. - Дишай дълбоко - рече той

през рамото ми. - Издишай точно преди да натиснеш спу

съка. - И стабилизира ръката ми, докато аз гледах през

мерника. Когато стрелях, куршумът улучи мишената в

слабините.

- Това е друго нещо - рече Хари Рекс. Рейф ме пусна и аз изстрелях следващите

пет куршума като истински каубой. Всички улучиха чаршафа, а един щеше да отнесе

ухото на мишената. Рейф одобри стрелбата ми и отново заредихме.

Хари Рекс бе избрал деветмилиметров автоматичен Глок" от богатата си колекция и

ние се редувахме да стреляме, докато слънцето бавно залязваше. Той беше добър

стрелец и без проблем изпращаше десет поредни куршума в горната част на трупа от

Страница 36

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

петнайсет метра разстояние. След четири рунда започнах да се отпускам и да

изпитвам удоволствие от състезанието. Рейф беше отличен учител и докато аз

напредвах, той непрекъснато ме обсипваше със съвети.

- Просто ти трябва практика - повтаряше той.

Когато приключихме, Хари Рекс каза:

- Подарявам ти оръжието. Идвай да се упражняваш

когато поискаш.

94

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Благодаря - отвърнах аз. Пъхнах револвера в джоба

си като истински южняк. Радвах се, че ритуалът е свършил

и че бях постигнал нещо, което всеки друг мъж в този ок

ръг бе преживял преди дванайсетия си рожден ден. Не се

чувствах по-спокоен. Всеки Паджит, решил да ми скочи от

храстите, щеше да има на своя страна предимството на

изненадата и дългогодишната практика. Представях си

как се боря със собствения си револвер в тъмнината и най-

сетне изпращам куршума към себе си вместо към напада

теля.

Докато се връщахме през гората, Хари Рекс се обади зад мен:

- Онази, изрусената, дето говори с нея. Карлийн.

- Е?

- Тя те харесва.

Карлийн бе преживяла най-малко четирийсет нелеки години. Не можех да намеря

подходящ отговор.

- Много я бива за малко търкалче в кревата.

Съмнявах се, че Карлийн е пропуснала много кревати

в окръга.

- Не, благодаря - отвърнах аз. - Имам си приятелка в

Мемфис.

- И какво от това?

- Добър опит - измърмори Рейф под носа си.

- Момиче тук, момиче там. Каква е разликата?

- Дай да се разберем, Хари Рекс - възразих аз. - Ако

имам нужда от помощ при избора на жени, веднага ще ти

се обадя.

- Само малко боричкане в сламата - промърмори той.

Нямах си момиче в Мемфис, но познавах няколко.

Предпочитах да прескоча с колата дотам, вместо да изпадна до такива като

Карлийн.

Козата имаше специфичен вкус; не особено добър, но след пръжките не ми се стори

толкова зле, колкото очаквах. Беше жилава и покрита с лепкав сос, чието изобилие

95

според мен трябваше да прикрие вкуса на месото. Поиграх си с едно парче и го

преглътнах с малко бира. После отново се озовахме на терасата, където се носеше

гласът на Лорета Лин. Бурканите бяха обиколили навсякъде и няколко от гостите

танцуваха над езерото. Карлийн си бе тръгнала по-рано с някого, така че аз се

чувствах в безопасност. Хари Рекс седеше наблизо и обясняваше на всички колко

добре съм отстрелвал катерички и зайци. Притежаваше забележителен талант на

разказвач.

Бях като бяла врана, но все пак всички полагаха усилия да ме приобщят. Докато

карах по тъмните пътища към дома си, за пореден път си зададох въпроса, който ме