Unknown - i c4573b5193eb5b9f

запищя, разговорите продължиха. В желанието си по-скоро да ме образова Хари Рекс

бутна към мен чиния с нещо пържено.

- Вземи си - покани ме той.

- Какво е това? - попитах подозрително аз.

Двете гримирани дами сбърчиха носове и извърнаха глави, сякаш от миризмата

можеше да им прилошее.

- Пръжки - рече една от тях.

- Тоест?

Хари Рекс метна една в устата си в знак, че не са отровни, а после побутна

чинията към мен.

- Давай, хапни си - рече той, дъвчейки въпросния де

ликатес.

Отново бяхме център на внимание, така че избрах най-малкото парченце и го сложих

в устата си. Беше жилаво като гума, с парлив и противен вкус. Миришеше на обор.

Сдъвках го колкото можах по-старателно, преглътнах и го полях с алкохол от

буркана. За няколко секунди имах чувството, че ще припадна.

- Свински черва, момче - рече Хари Рекс и ме тупна

по гърба. После метна още едно парче в огромната си ус

та и ми подаде чинията.

- Къде е козата? - едва успях да попитам аз. Всичко

друго, но не и това.

Какво им имаше на бирата и на пицата? Защо тези хора ядяха и пиеха такива ужасни

неща?

Хари Рекс се отдалечи. Зловонният мирис на пръжките го следваше като дим.

Оставих буркана на парапета с надеждата, че ще падне и ще изчезне. Гледах как

останалите си предават алкохола от ръка на ръка; обичайно един буркан стигаше за

цяла група. Никой не се притесняваше за

91

ДЖОН ГРИШАМ

бактерии и други такива. Никой бацил не би оцелял на три педи от тази

отвратителна течност.

Извиних се и напуснах с терасата под претекст, че търся тоалетна.

Хари Рекс излезе от задната врата на къщурката с два

револвера и кутия амуниции.

- По-добре да постреляме, преди да се е стъмнило -

рече той. - Последвай ме.

Спряхме при трапа с козата, където към нас се присъедини един каубой на име

Рейф.

- Рейф е моето куче търсач - заяви Хари Рекс, докато

вървяхме към гората.

- Какво ще рече това? - попитах аз.

- Намира ми клиенти.

- Ходя след линейките - допълни услужливо Рейф. -Макар че обикновено те вървят

след мен.

Имах толкова много да уча, макар че доста напредвах. Пръжките и незаконния"

алкохол не бяха малък подвиг за един ден. Изминахме стотина метра по един стар

полски път, повървяхме през гората и излязохме на една поляна. Между два

величествени дъба Хари Рекс бе издигнал полукръгла шестметрова стена от бали

слама. В центъра имаше бял чаршаф с грубо изрисуван човешки силует. Нападател.

Враг. Мишена.

Естествено, Рейф грабна собствения си револвер. Хари Рекс взе предназначения за

мен.

- Гледай сега значи - започна урока той. - Това е револвер с двойно действащо

Страница 35

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ударно устройство и шест патрона. Натискаш тук и барабанът изскача. - Рейф се

пресегна и сръчно зареди шест патрона. Очевидно бе правил това безброй пъти. -

Праскаш го обратно и си готов за

стрелба.

Бяхме на около петнайсет метра от мишената. Още чувах музиката от къщата. Какво

ли щяха да си помислят гостите, когато чуеха изстрели? Сигурно нищо. Тук това

беше нещо обичайно.

Рейф взе револвера ми и застана с лице към мишената.

92

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- За начало разтвори крака на ширината на раменете,

сгъни леко колената, хвани револвера с две ръце ето така

и натисни спусъка с десния показалец. - Той илюстрира

ше думите си с жестове и, естествено, всичко изглеждаше

лесно. Стоях на по-малко от метър и половина от него, ко

гато той стреля и гърмежът ме разтърси целия. Защо

трябваше да вдига толкова шум?

Никога досега не бях чувал изстрел на живо.

Вторият куршум улучи мишената право в гърдите, а следващите четири попаднаха в

корема. Рейф се обърна към мен, отвори барабана, извади празните гилзи и каза:

- Ти си на ред.

Поех револвера с треперещи ръце. Беше топъл и обвит в миризма на барут. Успях да

напъхам шестте патрона и да затворя барабана, без да нараня никого. После се

обърнах към целта, вдигнах оръжието с две ръце, приклекнах като герой от слаб

екшън, затворих очи и натиснах спусъка. Имах чувството, че съм взривил малка

бомба.

- Трябва да държиш очите си отворени, дявол да го

вземе - изръмжа Хари Рекс.

- Какво улучих?

- Ей онзи хълм зад дъбовете.

- Опитай пак - предложи Рейф.

Опитах се да погледна през мерника, но той се тресеше твърде силно, за да ми

бъде от полза. Отново натиснах спусъка, този път с отворени очи, като чаках да