Unknown - i c4573b5193eb5b9f

от рамо, той погледна презрително колата ми.

- Каква е? - изръмжа той.

- Триумф Спитфайър". Английска. - Усмихвах се и

внимавах да не го обидя. Защо едно ярешко парти" се

нуждаеше от въоръжена охрана? Младежът имаше про

винциалния вид да човек, който никога не е виждал внос

на кола.

- Как се казваш? - попита той.

- Уили Трейнър.

Мисля, че името Уили" го поразмекна и той кимна

към портата.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Хубава кола - подметна, докато влизах в двора.

Пикалите бяха повече от колите, паркирани безразборно пред къщата. От две

изнесени на прозорците тонколо-ни виеше Мърл Хагард. Група гости се бяха

скупчили около един трап, от който се носеше пушек - явно там се печеше козата.

Други се надпреварваха да хвърлят подкови до къщата. Три добре облечени дами

седяха на верандата и пиеха нещо, което определено не беше бира. Хари Рекс

изникна отнякъде и ме поздрави сърдечно.

- Кое е момчето с пушката?

- А, той ли? Това е Дъфи, племенник на първата ми

жена.

- Защо е там? -Ако в ярешкото парти имаше нещо не

законно, държах поне да знам.

- Не се тревожи. Дъфи не е съвсем с всичкия си, а

пушката не е заредена. От години варди тоя, дето духа.

Усмихнах се, като че ли звучеше напълно логично. Хари Рекс ме заведе до трапа, където видях първата жива или мъртва коза в живота си. Изглеждаше непокътната, като изключим главата и козината. Бях представен на множеството готвачи. С всяко

име вървеше професията -адвокат, агент, уреждащ пускане под гаранция, продавач

на коли, фермер. Докато козата се въртеше бавно на шиша, бях просветен в многото

противоречащи си теории за правилното изпичане на въпросното животно. Хари Рекс

ми връчи една бира и се преместихме в къщата, разговаряйки с всеки, който ни се

изпречеше на пътя. Секретарка, подкупен агент по недвижими имоти", настоящата

съпруга на Хари Рекс. Всеки изглеждаше доволен да се запознае с новия собственик

на Таймс".

Къщурката се намираше на края на кално езеро - от ония, които змиите намират за

привлекателни. Над водата се простираше пълна с гости тераса и ние се

присъединихме към тях. Хари Рекс изпитваше голямо удоволствие да ме представя на

приятелите си.

- Свястно момче, може да е от елитно училище, ама

не е леке - повтаряше той.

89

ДЖОН ГРИШАМ

Не ми харесваше да ме наричат момче", но пък вече

започвах да свиквам.

Спрях се при две дами, които сякаш бяха прекарали години по местните

най-долнопробни барове. Тежък грим, тупирана коса, тесни дрехи и незабавен

интерес към моята особа. Разговорът започна с бомбата, нападението над Уайли

Мийк и тегнещия над окръга страх от клана Па-джит. Аз се държах така, сякаш

ставаше въпрос за поредния рутинен епизод в моята дълга и живописна

журналистическа кариера. Те ме засипаха с въпроси и аз казах много повече,

отколкото възнамерявах.

Хари Рекс дойде при нас и ми даде подозрителен на вид буркан с прозрачна

течност.

- Пий го бавно - посъветва ме едва ли не бащински

той.

- Какво е това? - попитах аз. Забелязах, че хората ме

гледат.

- Прасковена ракия.

- Защо е в буркан от компот? - попитах аз.

- Така я правят.

- Нелегално производство - поясни една от наплеска-

ните с грим дами. Гласът на опита.

Рядко се случваше да видиш дипломирана" особа да отпива първата си глътка

незаконен" алкохол, така че тълпата се приближи към нас. Сигурен бях, че през

първите пет години в Сиракюс съм изпил повече алкохол от всеки друг, затова

Страница 34

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

изоставих всякаква предпазливост. Вдигнах буркана, казах Наздраве" и отпих една

малка глътчица. После мляснах с устни и отсякох: Не е лошо." И се опитах да се

усмихна като първокурсник на колежан-

ски купон.

Паренето започна от устните, мястото на първия контакт, и бързо се разпростря по

езика и венците. Докато стигне гърлото ми, вече мислех, че горя. Всички ме

наблюдаваха. Хари Рекс отпи от своя буркан.

- Къде се прави? - попитах аз колкото можех по-небрежно, докато между зъбите ми

излизаше огън.

90

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Недалеч оттук - отвърна някой.

С попарен и безчувствен език отпих още една глътка. Щеше ми се зяпачите да ме

оставят поне малко на мира. Колкото и да бе странно, третата глътка докарваше

леко на праскови, сякаш вкусовите ми рецептори трябваше да бъдат шокирани, преди

да проработят. Когато стана ясно, че няма да бълвам огън, да повърна или да