Unknown - i c4573b5193eb5b9f

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Съжалявате ли, че изпратихте Сам в училище за бе

ли?

- И да, и не. Някой трябваше да намери смелост. Бо

леше ни, като знаехме колко е нещастен, но отстоявахме

позициите си и не можехме да отстъпим.

- Как е той днес?

- Сам е друга история, мистър Трейнър. По-късно мо

же да поговорим за него, а може би не. Нали искахте да

видите градината ми?

Беше по-скоро заповед, отколкото покана. Тръгнах след нея през къщата, през един

тесен коридор, украсен с десетки поставени в рамка фотографии на деца и внуци. И

вътре всичко бе изпипано както на двора. От кухнята се излизаше на задната

Страница 30

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

веранда, под която се простираше райската градина - чак до оградата. Всяка педя

земя беше използвана.

Приличаше на пощенска картичка с прекрасни цветове, спретнати редове зеленчуци и

лози и тесни утъпкани пътеки, от които Кали и Исо се грижеха за пищните дарове

на земята си.

- Какво правите с всичката тази храна? - попитах уди

вен аз.

- Една част ядем, малка част продаваме, повечето гле

даме да раздадем. Тук никой не остава гладен. - В този мо

мент коремът ме болеше както никога досега. Не можех

да си представя какво значи глад. Тръгнах след нея из гра

дината, движейки се бавно по пътеките, докато тя ми соче

ше ту лехата с подправките, ту пъпешите или всички вкус

ни плодове и зеленчуци, за които двамата с Исо полагаха

такива грижи. Казваше по нещо за всяко растение, вклю

чително за поникналите тук-там плевели, които изскубва

ше едва ли не ядно и хвърляше към лозите. За нея беше

невъзможно да прекоси градината, без да обръща внима

ние на подробностите. Провери за насекоми, уби една от

вратителна гъсеница в лехата с доматите, огледа за плеве

ли и си отбеляза наум задачи за Исо. Спокойната разход

ка правеше чудеса за храносмилателната ми система.

81

ДЖОН ГРИШАМ

Ето откъде идва храната, казах аз на невежия си ум. Какво можех да очаквам от

себе си? Бях градско дете. Никога досега не бях виждал зеленчукова градина. Имах

много въпроси, но до един бяха банални, така че си замълчах.

Мис Кали огледа едно царевично стъбло и не бе доволна от видяното. Откъсна

шушулка зелен боб, счупи я на две, изследва я като учен и предпазливо изрази

мнението, че й трябва много повече слънце. После видя туфа плевели и заяви, че

Исо ще бъде изпратен да ги изскубне още щом се прибере вкъщи. Не завиждах на

Исо.

Три часа по-късно напуснах дома на семейство Ръфин, натъпкан до пръсване с

бананов пудинг. Освен това носех торбичка с пролетно зеле", което не знаех какво

да правя, а също и безценни бележки за статията ми. Имах и покана да се върна

следващия четвъртък за още един обяд. И най-накрая разполагах със списък на

всички грешки, които мис Кали бе открила в тазседмичния брой на Таймс". Почти

всички бяха типографски или правописни - общо дванайсет на брой. При Спот

средният им брой бил около двайсет. Сега излизали около десет. Открай време

имала навик да ги брои. Някои хора обичат да решават кръстословици - бе казала

тя. - Аз пък обичам да търся грешки." Трудно можех да не го приема лично. Тя

определено не искаше да критикува никого. Зарекох се да стана далеч

по-ентусиазиран коректор.

Тръгнах си с чувството, че съм .започнал ново и благотворно приятелство.

82

Отново пуснахме голяма снимка на първа страница. Този път това беше снимка на

бомбата, направена отУай-ли преди намесата на полицията. Заглавието над нея

крещеше: Бомба в редакцията на Таймс"!"

Статията започваше с Пистън и неговото неочаквано откритие. Включих всеки

детайл, който можех да докажа, а също и някои други. Никакъв коментар от

началника на полицията, само няколко не особено съдържателни изречения от шериф

Коули. Завършихме с резюме от заключенията на щатската лаборатория по

криминалистика и с предположението, че евентуалната детонация на бомбата би

нанесла големи щети на сградите от южната страна на площада.

Въпреки всичките ми молби Уайли не ми разреши да поместя снимка на насиненото му

лице. В долната част на първа страница пуснах заглавието Фотограф на Таймс"

нападнат у дома си". И този път не спестих нито един детайл, макар Уайли да

настояваше да му позволя да редактира материала.

И в двата случая без заобикалки направих връзка между престъпленията и доста