Unknown - i c4573b5193eb5b9f

двете ми ръце бяха заети с храненето. По едно време се обърнах към нея с мис

Калия" вместо с мис Ръфин".

75

- Викайте ми Кали - рече тя. - Мис Кали" върши работа.

Това беше един от първите навици, които усвоих в Клантън: да наричам всички дами

мис", независимо от възрастта им. Ако новите ми познати бяха на годинки, наричах

ги по фамилия - мис Браун, мисУебстьр и прочие. Към по-младите се обръщах на

малко име - мис Марта, мис Сара и така нататък. Този маниер беше знак за

галант-ност и добро възпитание и тъй като аз нямах нито едното, нито другото, намирах за важно да усвоя колкото се може повече местни обичаи.

- Откъде идва името Калия"?

- Италианско е - отвърна тя, сякаш това обясняваше

всичко.

Похапна малко боб. Аз се захванах с една свинска пържола. После попитах:

- Италианско ли?

- Да, италианският е първият ми език. Дълга история,

както повечето впрочем. Наистина ли се опитаха да под

палят редакцията ви?

- Да - отвърнах аз. Чудех се дали наистина съм чул та

зи чернокожа дама от селската част на Мисисипи да казва,

че първият й език е италианският.

- И са нападнали мистър Мише?

- Да, нападнаха го.

-Кои?

- Още не знаем. Шериф Коули разследва случая. - Ня

мах търпение да чуя мнението й за нашия шериф. Меж

дувременно си отчупих още един крайшник от царевичния

хляб. Скоро по брадичката ми потече масло.

- Той е шериф доста отдавна, не мислите ли?

Сигурен бях, че знае точната година, през която Маки

Дон си бе купил този пост.

- Какво мислите за него? - попитах аз.

Тя отпи от чая си и се замисли. Мис Кали не бързаше с отговорите, особено когато

говореше за други хора.

- От тази страна на линията за добър шериф минава

76

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

онзи, който държи комарджиите, контрабандистите и сводниците далеч от

останалите. В това отношение мистър Коули се справя добре.

- Мога ли да ви попитам нещо?

- Разбира се. Нали сте репортер.

- Говорите изключително ясно и правилно. Какво об

разование сте получили? - Неудобен въпрос в едно об

щество, където десетилетия наред не бяха държали на об

разованието. През 1970 г. в Мисисипи все още нямаше об

Страница 28

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ществени детски градини и задължително училищно обу

чение.

Тя се разсмя и разкри всичките си блестящи зъби.

- Завършила съм девети клас, мистър Трейнър.

- Девети клас?

- Да, но моят случай беше по-особен. Имах прекрасен

учител. Това е друга дълга история.

Започвах да осъзнавам, че щяха да минат месеци, а може би и години, преди да чуя

всички обещани от мис Кали прекрасни истории. Може би щеше да ми ги разкаже на

верандата по време на нашите ежеседмични банкети.

- Да я запазим за после - рече тя. - Как е мистър Ко-

дъл?

- Не е добре. Не излиза от къщи.

- Свестен човек. Винаги ще бъде скъп на чернокожите

в този град. Показа такава смелост.

Помислих си, че смелостта" на Спот беше по-скоро свързана с увеличаването на

броя на некролозите, отколкото с вярата му в равенството и справедливостта. От

друга страна, бях разбрал колко важно е за чернокожите да умрат достойно -

ритуалът на бдението, който често продължаваше цяла седмица; безкрайните

погребални служби с отворени ковчези и потоци сълзи; километричните процесии и

накрая последното прочувствено сбогом на гробището. Когато Спот бе предоставил

така дръзко страницата си за некролози на чернокожите, бе станал герой в

негърския квартал.

- Свестен човек наистина - казах аз и се пресегнах за

77

трета пържола. Коремът започваше да ме боли, но на масата имаше още толкова

много храна!

- Сигурна съм, че се гордее с вашите некролози - ре

че Калия с топла усмивка.

- Благодаря. Още се уча.

- Вие също сте смел човек, мистър Трейнър.

- Бихте ли ме наричали Уили? Аз съм само на двайсет

и три.

- Предпочитам мистър Трейнър". - С това въпросът

беше приключен. Щяха да минат четири години, преди тя

да се отпусне и да се обърне към мен на малко име.

- Не се страхувате от семейство Паджит - обяви тя.

Това се казваше новина.

- Такава ми е работата - отвърнах аз.

- Мислите ли, че пак ще се опитат да ви сплашат?

- Вероятно. Свикнали са да получават каквото искат.

Те са жестоки и безскрупулни, но пресата трябва да си ос

тане свободна. - Кого заблуждавах? Още една бомба или

нападение, и щях да духна към Мемфис преди зазоряване.

Мис Калия спря да се храни и обърна очи към улицата. Не гледаше нищо конкретно.