Unknown - i c4573b5193eb5b9f

ми, докато се молеше на Всевишния с красноречие, което можеше да се дължи само

на дългогодишна практика. Цитираше Библията, и то със сигурност версията на крал

Джеймс, и беше малко странно да чуя от нея думи, отдавна излезли от активна

употреба. Тя обаче знаеше точно какво прави. В ръцете на тази толкова свята жена

се чувствах по-близо до Бога от когато и да било.

Не можех да си представя такава дълга молитва на маса с осем деца. И все пак

нещо ми подсказваше, че когато Калия Ръфин се молеше, всички стояха мирно.

Най-сетне тя завърши със замах, с дълго излияние, в което успя да поиска прошка

за греховете си, каквито вероятно почти нямаше, и за моите, за които беше

по-добре да не говорим.

След това Калия пусна ръцете ми и започна да сваля капаците от купите. Първата

бе препълнена със свински пържоли, удавени в сос, който между многото си

съставки съдържаше лук и чушки. Вдигна се още пара и аз изпи-

73

та желание да ям с ръце. Във втората имаше поръсена със зелен пипер царевица, още гореща от фурната. Имаше варена бамя, която Калия предпочитала пред

пържената, тъй като гледала да не яде много мазно. Била научена да панира и

пържи всичко, от доматите до туршията, но сега си Давала сметка, че това не е

дотам здравословно. Има-ще бял боб, също така непаниран и непържен, а приготвен

с шунка и бекон. Следваше чинийка червени доматчета, поръсени с пипер и зехтин.

Както ми обясни, тя била сред малкото готвачки в града, които използвали зехтин.

Слушах внимателно всяка дума, докато тя се грижеше голямата ми чиния да е

напълнена догоре.

Един от синовете й изпращал хубав зехтин от Милуо-ки, защото в Клантьн не били и

чували за такова нещо.

Извини се, задето доматите били купени от магазин; нейните още били на корена и

нямало да узреят до лятото. Царевицата, бамята и бобът били отгледани в

собствената й градина и консервирани миналия август. Всъщност единственият

пресен" зеленчук бил келовото зеле, или ,,пролетното зеле", както го наричаше

тя.

В центъра на масата бе скрита голяма черна тава. Кадия дръпна салфетката и откри

поне два килограма горещ царевичен хляб. Отчупи огромен къшей, постави го в

средата на чинията ми и каза:

- Това ще ви дойде добре като начало. Никога не бях виждал толкова храна пред

себе си. Пирът започна.

Опитвах се да ям бавно, но беше невъзможно. Бях пристигнал с празен стомах и

съперничещите си аромати, красиво подредената маса, многословната молитва и

внимателното описание на всяко ястие ми отвориха вълчи апетит. Аз се тъпчех, а

Калия говореше и за двама ни.

Повечето неща на масата били от градината й. Двамата с Исо отглеждали четири

вида домати, бял боб, зелен боб, грах, краставици, патладжан, тиквички, зеле, синап, ряпа, бял и червен кромид, червени картофи, моркови, цвекло, царевица, зелени чушки, пъпеши, два вида дини и

74

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

още няколко неща, които в момента не можела да си спомни. Свинските пържоли били

изпратени от брат й, който още притежавал старата семейна ферма на село. Всяка

зима колел по две прасета за тях и те зареждали фризера си. В замяна го

снабдявали с пресни зеленчуци.

- Не използваме химикали - каза тя, като ме гледаше

как се тъпча. - Всичко е природосъобразно.

Личеше си по вкуса.

- Но е консервирано, нали разбирате - за зимата. Ще

бъде по-вкусно през лятото, когато ядем зеленчуците са

Страница 27

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

мо няколко часа след като ги откъснем. Нали ще ни госту

вате и тогава, мистър Трейнър?

Изръмжах с пълна уста, кимнах и някак си успях да покажа, че бих й гостувал

винаги когато пожелае.

- Искате ли да видите градината ми? - попита Калия.

Отново кимнах с препълнена уста.

- Отлично. Тя е зад къщата. Ще ви откъсна малко ма

руля и зелен лук. Много хубави са станали.

- Чудесно - успях да произнеса аз.

- Предполагам, че неженен мъж като вас има голяма

нужда от помощ.

- Откъде знаете, че не съм женен? - Отпих глътка чай.

Можеше да мине за десерт, толкова захар имаше в него.

- Хората ви обсъждат. Говори се това-онова. В Клан

тьн всичко се разчува, и то от двете страни на линията.

- Какво друго сте чули?

- Да видим. Квартирант сте на семейство Хокът. Идва

те от север.

- От Мемфис.

- Толкова отдалеч?

- Само на час път оттук.

- Шегувам се. Една от дъщерите ми завърши колеж

там.

Исках да задам много въпроси за децата й, но не бях готов да си водя бележки. И