Unknown - i c4573b5193eb5b9f

и приличаше на призрак. Анорексията беше само един от проблемите й.

Тъй като не ядеше, майка ми не готвеше. Не мога да си спомня да ми е правила

топла храна. Закуската се състоеше от купа корнфлейкс, обядът от студен сандвич, а вечерята от някакъв замразен буламач, който обичайно хапвах сам пред

телевизора. Бях единствено дете и баща ми никога не си беше вкъщи - и слава

богу, защото между родителите ми вечно имаше търкания. Той обичаше да яде, а тя

не. Водеха война за всичко.

Не че съм оставал гладен; килерът винаги беше пълен с фъстъчено масло,

корнфлейкс и други такива. Понякога ядях у някой приятел и винаги се удивлявах

как истинските семейства готвят и прекарват толкова време на масата. В нашата

къща храната просто не беше важна.

Като тийнейджър карах на полуготови храни. Докато следвах, минах на бира и пица.

През първите двайсет и три години от живота си ядях само когато бях гладен.

Както скоро научих в Клантън, тук така не биваше. В Юга яденето имаше малко общо

с глада.

Домът на семейство Ръфин беше в по-хубавата част на негърския квартал, сред

добре запазени и боядисани къщи. Адресите бяха изписани по пощенските кутии и

когато спрях колата, неволно се усмихнах на бялата дъсчена ограда и опасалите

тротоара ириси и божури. Беше в началото на април, бях свалил гюрука на своя

спитфайър и когато изключих двигателя, усетих божествена миризма. Свински

пържоли!

Калия Ръфин ме посрещна до ниската портичка, която водеше към безупречно

поддържаната й морава. Беше пълна жена, широка в раменете и ханша, и стисна

ръката

71

ДЖОН ГРИШАМ

ми като мъж. Имаше сива коса и отглеждането на толкова деца си беше казало

думата, но когато се усмихнеше - а тя се усмихваше непрестанно, - Калия

озаряваше света с два реда блестящи, съвършени зъби. За първи път виждах

такива зъби.

- Толкова се радвам, че дойдохте - рече тя на средата

на павираната алея.

Аз също се радвах. Беше почти обяд. Както обикновено, още не бях хапнал нищо и

носещите се от верандата аромати ме замайваха.

- Прекрасна къща - казах аз, загледан в сградата. Бе

ше дървена, боядисана в искрящо бяло. Създаваше впе

чатлението, че някой постоянно я обикаля с четка и кофа.

Зелена веранда с ламаринен покрив опасваше цялата фа

сада.

- Благодаря ви. Имаме я от трийсет години.

Знаех, че повечето къщи в негърския квартал са собственост на бели богаташи, живеещи от другата страна на жп линията. Да притежаваш дома си бе необичайно

постижение за едно чернокожо семейство през 1970 г.

- Кой ви е градинарят? - попитах аз, като спрях да по

мириша една жълта роза. Навсякъде имаше цветя - по

край алеята, покрай верандата, в двата края на двора им.

- Моя милост - засмя се тя и зъбите й блеснаха на

слънцето.

Изкачихме трите стъпала и се озовахме на верандата, където ни чакаше тя -

трапезата! Малката маса до парапета бе сложена за двама души - бяла памучна

покривка, бели салфетки, цветя във вазата, голяма кана студен чай и поне пет

покрити купи.

- Чакате ли някого? - попитах аз.

- Не, ще бъдем само двамата. Исо може да намине по-

късно.

- Тук има достатъчно храна за цяла армия. - Вдишах

дълбоко и стомахът ме присви в очакване.

- Дайте да хапнем, преди да е изстинало - рече тя.

Сдържайки нетърпението си, аз отидох небрежно до

72

Страница 26

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

масата и издърпах един стол за нея. Тя беше очарована от джентълменските ми

обноски. Седнах насреща й, готов да съборя капаците и да нападна първата

попаднала ми купа, когато тя хвана ръцете ми и наведе глава. После започна да се

моли.

Молитвата беше дълга. Калия благодари на Бога за всичко хубаво, включително и за

мен, нейния нов приятел". Молеше се за болните и за онези, които можели да се

разболеят. Молеше се за дъжд и слънце, за здраве, търпение и скромност и макар

вече да се притеснявах храната да не изстине, бях хипнотизирай от гласа й.

Говореше бавно, влагайки смисъл във всяка дума. Имаше перфектна дикция, отнасяше

се еднакво към всяка съгласна, почиташе всяка точка и запетайка. Почвах да се

чудя дали не сънувам. Никога не бях чувал такава реч от местен цветнокож, нито

пък впрочем от тукашен бял.

Отново погледнах към Калия. Тя разговаряше със своя бог и лицето й бе напълно

щастливо. За няколко секунди направо забравих за храната. Калия стискаше ръцете