Unknown - i c4573b5193eb5b9f

отряд.

Баги искаше да пийне нещо. За мен беше твърде рано. Влязохме през задния вход на

съда, изкачихме едно тясно стълбище, което виждах за пръв път, преминахме през

тесен коридор и след още двайсетина стъпала нагоре стигнахме до малка мръсна

стаичка с нисък таван.

- Навремето тук се съвещаваха съдебните заседатели -

каза Баги. - После беше юридическа библиотека.

- А сега какво е? - попитах леко стреснато аз.

- Адвоквасна. Чат ли си? Адвокати - наквасени - ад-

воквасна?

- Разбирам. - Имаше масичка за карти със сгъваеми

крака и очукан вид, който свидетелстваше за дългогодиш

на употреба. Около нея бяха наредени дузина разнородни

62

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

столове, предавани от кабинет на кабинет из целия окръг и накрая захвърлени в

тази мърлява стаичка.

В единия ъгъл имаше малък хладилник с катинар. Разбира се, Баги имаше ключ и

извади бутилка бърбън. Наля си порядъчна доза в картонена чаша и ми каза да

сядам някъде. Придърпахме два стола до прозореца и погледнахме надолу към

мястото, откъдето току-щр бяхме дошли.

- Бива си я гледката, а? - изпъчи се Баги.

- Колко често идваш тук?

- Около два пъти седмично, понякога и повече. Игра

ем покер всеки вторник и четвъртък по обяд.

- С кого?

- А, това е тайно общество.

Баги отпи една глътка и млясна с устни, сякаш бе прекарал цял месец в пустинята.

Един паяк се спусна по гъстата си мрежа до прозореца. По первазите имаше цял

пръст прах.

- Май този път се изложиха? - рече Баги, загледан в

суетнята долу.

-Кои?

- Семейство Паджит. - Каза го с известна надменност,

Страница 22

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

а после замълча многозначително.

- Сигурен ли си, че са те? - попитах аз.

Баги смяташе, че знае всичко, и горе-долу в половината случаи беше прав.

Изсумтя, изръмжа, отпи още една глътка и каза:

- Че те открай време се занимават с палежи. Това им е

една от далаверите - застрахователни измами. Смъкнаха

цяло състояние от застрахователните компании. - Бърза

глътка. - Странно обаче защо сега са използвали бензин.

По-талантливите подпалвачи избягват бензина, защото

лесно се открива. Нали знаеш това?

-Не.

- Така е. Добрият пожарникар може да помирише бен

зина минути след като угаснат пламъците. Бензинът озна

чава умишлен палеж. А тогава няма застрахователно

обезщетение. - Още една глътка. - Разбира се, в този слу-

63

ДЖОН ГРИШАМ

чай вероятно са искали да знаеш, че е палеж. Логично, нали?

За момента нищо не ми звучеше логично. Бях твърде

объркан, за да кажа каквото и да било.

Баги нямаше нищо против да говори за двама.

- Като се замисля, вероятно затова не са я взривили.

Искали са да я видиш. Ако бомбата беше избухнала, окръ

гът щеше да остане без вестник, а това нямаше да се харе

са на някои хора. Виж, други биха били доволни.

- Благодаря.

- Във всеки случай това е по-доброто обяснение. Тъ

нък опит за сплашване.

- Тънък?

- Да, в сравнение с онова, което можеше да стане. По

вярвай ми, тези момчета знаят да палят сгради. Ти извади

късмет.

Забелязах колко бързо се разграничи от вестника. Късмет имах аз", а не ние".

Междувременно бърбънът си бе проправил път до мозъка на Баги и бе развързал

езика му.

- Преди около три, може би четири години стана голям пожар в една от

дъскорезниците им - онази на четиристотин и първа магистрала, на две крачки от

острова. Никога не подпалват нищо на острова, защото не искат властите да душат

там. Във всеки случай застрахователната компания усети, че има нещо гнило в

цялата работа, и отказа да плати. Лусиен Уилбанкс заведе дело за много пари.

Съдия беше Рийд Лупъс. Не изпусках и една дума от това дело. - Дълга, напоителна

глътка.

- Кой спечели?

Баги игнорира въпроса ми, защото разказът му едва

набираше скорост.

- Стана голям пожар. Момчетата от Клантън замина

ха с всичките си пожарни. Доброволците от Карауей хук

наха с надути сирени към остров Паджит. По нашия край

нищо не може да разбуни духовете като един хубав пожар.

Е, и бомба, разбира се, но бомби не помня откога не е

^ имало.

64

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- И значи...

- Четиристотин и първа магистрала минава през една долина до остров Паджит, цялата в блата. Има мост над река Маси, но когато пожарните стигнали до него, намерили пикап да лежи на една страна, като че се е преобърнал. Пътят бил

напълно блокиран; не можели да заобиколят, защото наоколо било само ровове и