Unknown - i c4573b5193eb5b9f

двайсет и три годишен глупак. На първа страница имаше огромна снимка на Дани

Паджит на влизане в залата за предварителното заседание. Той беше с белезници и

цивилни дрехи. Гледаше предизвикателно към обектива. Точно над снимката с тлъсти

букви пишеше: Отказаха пускане под гаранция на Дани Паджит". Репортажът беше

дълъг и подробен.

До него имаше друга статия, почти толкова дълга и далеч по-скандална. Цитирайки

неназовани източници, описах надълго и нашироко условията в килията на Дани

Паджит. Цитирах всички привилегии, с които се ползваше, включително игрите на

дама с шериф Коули. Описах храната му, цветния телевизор и неограниченото право

за ползване на телефона. Всичко, което можех да докажа. После разказах как

живеят останалите двайсет и един затворници.

На втора страница пуснах черно-бяла архивна снимка на четирима обвиняеми на

влизане в съда. Разбира се, всички носеха гащеризони. Всички бяха с белезници и

С

51

несресани коси. Сложих черни ленти върху лицата им, за да им спестя

допълнителното неудобство. Техните дела отдавна бяха приключени.

До архивната снимка поместих друга фотография на Дани Паджит в съда. Като

изключим белезниците, той сякаш отиваше на купон. Контрастът беше стряскащ.

Момчето бе глезено от шериф Коули, който до този момент отказваше да обсъжда

въпроса с мен. Голяма грешка.

В статията описах опитите си да разговарям с шерифа. Той не отговаряше на

телефонните ми обаждания. На два пъти бях ходил в затвора, но той не пожела да

се срещне с мен. Бях му дал списък с въпроси, ала той предпочете да ги игнорира.

Оставих впечатлението за агресивен млад репортер, който отчаяно търси истината, но бива отблъснат от избираемо длъжностно лице.

Тъй като ЛусиенУилбанкс бе един от най-непопулярните хора в Клантън, пуснах

няколко стрели и по негов адрес. Използвайки телефона прекрасно средство за

изравняване на позициите, аз го търсих в кантората му четири пъти, преди той да

ми се обади. Отначало отказваше да коментира клиента си и предявените към него

обвинения, но когато продължих с въпроси за условията в ареста, Уил-

банкс избухна.

- Аз да не управлявам затвора! - изръмжа той. Можех

Страница 20

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

да си представя как мята по мен яростни погледи. Цитирах

възклицанието му.

- Говорили ли сте с клиента си в затвора? - попитах.

- Разбира се.

- Как беше облечен той?

- Нямате ли какво друго да разследвате?

- Не, сър. Как беше облечен?

- Е, определено не ходи гол.

Този цитат не беше за изпускане и аз го сложих с получер шрифт.

И тъй като от едната страна бяха изнасилвач и убиец, корумпиран шериф и адвокат

радикал, а от другата бях само аз, нямаше начин да изгубя битката. Статията ми

раз-

58

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

буни духовете. Баги и Уайли докладваха, че кафенетата преливали от възхищение

към безстрашния млад редактор на вестника. Хората отдавна презираха клана Паджит

и ЛусиенУилбанкс. Сега беше време да се отърват от Коули.

Маргарет каза, че непрекъснато звънели читатели, въз

мутени от специалното отношение към Дани. Племенни

кът на Уайли докладва, че в затвора настъпил хаос и Маки

Дон бил на нож с помощниците си. Толкова нежни грижи

за един убиец, при това година преди изборите. Хората бя

ха бесни и се страхуваха, че може всички да загубят служ

бите СИ. !

Тези две седмици спасиха вестника. Читателите бяха жадни за подробности и чрез

навременна намеса, сляп късмет и малко кураж аз им давах точно каквото искаха.

Изведнъж вестникът се съживи, започна да означава нещо. Хората му вярваха.

Искаха от него подробности и без-страшие.

Баги и Маргарет казаха, че Спот никога не би използвал снимките с кръвта, нито

би упрекнал в нещо шерифа. Но и самите те все още бяха доста плахи. Не мога да

кажа, че моето безразсъдство бе вдъхнало смелост на екипа ми. Вестник Таймс"

беше и щеше да си остане соло спектакъл с доста слаб поддържащ състав.

Но на мен не ми пукаше. Аз говорех истината и пет пари не давах за последиците.

Бях местният герой. Абонаментите скочиха на почти три хиляди. Освен че проправях

пътека, аз правех пари.

59

7

Бомбата беше доста примитивно запалително устройство, чиято детонация би

изпепелила печатницата ни. После щяха да лумнат различните химикали и поне сто и

десетте галона печатарско мастило и огънят щеше да погълне предните помещения.