Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Ако застанеше до прозореца и погледнеше през мръсните стъкла с кой знае кога и

от кого поставения надпис Таймс", човек можеше да види Окръжния съд на Форд и

пазещия го бронзов часовой от Конфедерацията. На плочата под краката му бяха

изброени имената на шейсет и едно местни момчета, загинали в Гражданската война, най-вече при Шайло.

52

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Часовоят се виждаше и от моя кабинет, който се намираше на втория етаж. Той също

бе пълен с лавици, представляващи личната библиотека на Спот - еклектична

сбирка, също толкова отдавна недокосвана. колкото и колекцията долу. Щяха да

минат години, преди да се реша да преместя книгите му.

Кабинетът беше просторен, но задръстен от мебели, пълен с безполезни вещи и

ненужни папки и окичен с пре-рисувани портрети на генерали от Конфедерацията.

Обожавах това място. Спот си беше тръгнал, без да вземе нищо; месеци наред никой

не потърси боклуците му, така че те останаха където си бяха, непотребни,

практически непипнати. И бавно се превръщаха в моя собственост. Бях опаковал в

кашони личните му вещи - писма, банкови извлечения, бележки и пощенски картички

- и ги бях складирал в една от многото неизползвани стаи по коридора, където те

продължаваха да събират прах и да гният.

Моят кабинет имаше два френски прозореца, през които се излизаше на малък балкон

с парапет от ковано желязо. Четирима души можеха да седят на плетени столове и

да гледат площада. Не че имаше много за гледане, но все пак това бе приятен

начин да си прекараш времето, особено с питие в ръка.

За последното Баги беше винаги на линия. След вечеря той носеше бутилка бърбън и

ние заемахме позиции на плетените столове. Градът още обсъждаше заседанието за

пускане под гаранция. Всички предполагаха, че Дани Падащ- ще бъде освободен

веднага щом Лусиен Уилбанкс и Маки Дон Коули уредят въпроса. Малко обещания, малко пари, а може би шериф Коули лично би гарантирал явяването на момчето за

процеса. Само че съдия Лупъс имаше други планове.

Жената на Баги бе медицинска сестра. Работеше нощна смяна в спешното отделение

на болницата. Самият Баги работеше денем, ако неговите доста вяли наблюдения

върху града можеха да се нарекат работа. Двамата се виждаха рядко и това беше

добре, тъй като непрекъснато се

53

ДЖОН ГРИШАМ

караха. Порасналите им деца бяха заминали да живеят другаде и ги бяха оставили

да водят своята малка война. След няколко питиета Б аги винаги пускаше язвителни

забележки по адрес на жена си. Той беше на петдесет и две и изглеждаше поне на

седемдесет. Предполагам, че алкохолът бе основната причина както за състарения

му вид, така и за домашните му схватки.

Страница 18

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Натрихме им носовете - заяви гордо той. - За пръв

път виждам вестникарско разследване да бъде толкова яв

но реабилитирано. И то директно в съда.

- Какво е заповед за прекратяване на дебатите? - Аз

бях зле осведомен новак и всички го знаеха. Нямаше сми

съл да се преструвам на компетентен.

- Никога не съм виждал такова нещо. Чувал съм, че

съдиите я използвали, за да затворят устата на адвокатите

и спорещите страни.

- Значи не се прилага за вестници?

- Не, никога. Уилбанкс просто се опитваше да ни спла

ши. Та той е единственият член на Националната асоциа

ция за защита на правата на цветнокожите в окръга. Знае

какво гласи Първата поправка. Съдът няма право да на

режда на вестника какво да публикува. Уилбанкс беше бе

сен, защото клиентът му остава в затвора. Трябваше да по

каже малко мускули. Типични адвокатски номера. Препо

дават ги в университета.

- Значи мислиш, че няма да ни съдят?

- Не, разбира се. Виж, първо на първо няма основания

за иск. Не сме наклеветили или очернили никого. Е, някои

факти са малко неясни, но това са дреболии и вероятно

бездруго са верни. Второ, ако Уилбанкс тръгне да подава

иск, ще трябва да го заведе тук, в окръг Форд. В същия

съд, в същата зала, при същия съдия, уважаемия Рийд Лу-

пъс, който тази сутрин изчете материалите ни и ги обяви

за напълно приемливи. С иска беше свършено, преди Уил

банкс да е написал и първата думичка от него. Върхът!

Определено не се чувствах върхът. Притеснявах се за онези един милион долара

обезщетение и се чудех откъде

54

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ще намеря подобна сума. После бърбънът ме хвана и аз се поотпуснах. Беше