Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Тъй като нямахме нито пожарогасител, нито аларма, бог знае какво щеше да остане

от горните два етажа няколко минути по-късно. Едва ли щеше да бъде много. Ако бе

взривена в ранния четвъртък, бомбата щеше да унищожи по-голямата част от

четирите сгради на нашата страна.

Откриха я да стои заплашително, все още непокътната, до куп стари хартии в

печатницата. Намери я селският идиот или, по-точно казано, един от местните

идиоти. В Клантън ги имаше предостатъчно.

Наричаше се Пистън и вървеше с покупката на вестника, също като сградата,

допотопната ни машина и недр-коснатите библиотеки. Пистън не беше официален

служител на Таймс", но въпреки това идваше всеки петък да си прибере петдесетте

долара в брой. Никакви чекове. За тази надница понякога метеше подовете,

размазваше мръсотията по прозорците откъм фасадата и изхвърляше боклука, ако

някой почнеше да се оплаква. Нямаше работно време, идваше и си отиваше когато му

скимне, нямаше навика да чука, преди да нахълта на някое заседание, обичаше да

използва телефоните и да пие кафето ни и макар че на пръв поглед изглеждаше

доста стряскащо - раздале-чени очи, скрити зад дебели стъкла, рунтава брада и

от-

60

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вратителни стърчащи зъби, - беше напълно безобиден. Извършваше подобни услуги

заняколко фирми около площада и някак си оцеляваше. Никой не се интересуваше

къде и с кого живее и как се придвижва из града. Колкото по-малко знаеш за

Пистън, толкова по добре.

Пистън влязъл в редакцията в четвъртък сутринта -имаше ключ открай време - и

първо чул нещо да цъка. Вгледал се по-внимателно и забелязал три

петнайсетлит-рови туби, завързани към дървената кутия на пода до тях. Цъкането

идвало от кутията. Пистън от години се въртял край машината и понякога помагал

на Харди да отпечата вестника във вторник вечер.

При повечето хора любопитството скоро щяло да прерасне в паника, но Пистън не

Страница 21

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

бързал. Първо огледал отвсякъде тубите и се уверил, че са пълни с бензин, после

установил, че всичко е свързано с опасни наглед жици, и чак тогава отишъл до

кабинета на Маргарет и се обадил на Харди. Казал, че цъкането се усилва.

Харди позвънил в полицията и към девет часа ме събудиха с новината.

Докато стигна, по-голямата част от центъра беше евакуирана. Пистън седеше на

багажника на една кола, напълно разтърсен от сполетялото го премеждие. Неколцина

познати и един шофьор на линейка се суетяха край него, а той се радваше на

вниманието.

Уайли Мийк бе фотографирал бомбата, преди полицията да махне тубите с бензин и

да ги премести на безопасно разстояние в уличката зад сградата на редакцията.

Половината център можеше да лумне", гласеше некомпетентната преценка на Уайли.

Той нервно обикаляше насам-натам и запечатваше всеобщото вълнение за

по-нататъшна употреба.

Началникът на полицията ми обясни, че отцепили района, защото дървената кутия не

била отворена и онова нещо вътре още цъкало.

- Може да експлодира - обясни тържествено той, сякаш единствен имаше достатъчно

ум да си даде сметка за

61

опасността. Съмнявах се, че има някакъв опит с бомбите, но не възразих. По

спешност бе извикан служител от щатската лаборатория по криминалистика. Решиха

четирите сгради от нашата редица да останат празни, докато експертът не приключи

с работата си.

Бомба в центъра на Клантьн! Новината се разпространи по-бързо от всякакъв огън и

всички спряха работа. Административните сгради се обезлюдиха, също както

банките, магазините и кафенетата. Не след дълго на безопасно разстояние под

огромните дъбове от отсрещната страна на улицата, от южната страна на съда, се

събраха големи групи зяпачи. Те гледаха сградата ни с очевидна загриженост и

уплаха, но и с известна жажда за емоции. Никога досега не бяха виждали бомбен

взрив.

Към градската полиция на Клантьн се присъединиха хората на шерифа и скоро всички

униформени в окръга се събраха при нас. Всъщност само се мотаеха по тротоарите и

не вършеха абсолютно нищо. Шериф Коули и шефът на полицията се дръпнаха

настрана, като разговаряха и гледаха тълпата отсреща, а после започнаха да

раздават заповеди насам-натам, но не се забелязваше някой да ги слуша. За всички

беше очевидно, че нито градските, нито окръжните власти разполагат със сапьорски