Unknown - i c4573b5193eb5b9f

четвъртък вечер в Клантън и повечето хора си бяха по домовете. Всички магазини и

офиси около площада бяха здраво заключени.

Както обикновено, Баги отдавна се беше отпуснал. Маргарет ми бе подшушнала, че

той често пие бърбън за закуска. Двамата с еднокракия адвокат на име Мейджър

обичали да си го сръбват с кафето. Сядали на балкона пред кантората на Мейджър

от другата страна на площада, пушели, пиели и спорели за право и политика, преди

съдът да е отворил. Мейджър бил загубил крака си при Гуадалка-нал според

собствената си версия за Втората световна война. Адвокатската му практика беше

специализирана до такава степен, че се ограничаваше само до съставянето на

завещанията на разни старци. Печаташе ги сам, така че нямаше нужда от

секретарка. Работеше колкото Баги и двамата често можеха да бъдат видени в

съдебната зала, порядъчно наквасени, да наблюдават поредния процес.

- Предполагам, че Маки Дон е сложил момчето в пре

зидентската килия - взе да плете език Баги.

- Президентската килия ли?

- Да, не си ли виждал затвора?

- Не съм.

- И за животни не става. Няма отопление, няма въз

дух, канализацията ту работи, ту не работи. Отвратител

ни условия. Гадна храна. И това е за белите. Черните са в

другия край, натъпкани в обща дълга килия. Единствената

им тоалетна е една дупка на пода.

- Мисля, че ще го прескоча.

- Срам за окръга, но за жалост повечето затвори на

около са такива. Както и да е, има една килия с климатик,

килим, чисто легло, цветен телевизор и добра храна. Ви

кат й президентската и Маки Дон слага любимците си

там.

Водех си бележки наум. За Баги тук нямаше нищо необичайно. Аз обаче бях завършил

университет наскоро, бях учил журналистика и нямах търпение да разровя скандала.

55

ДЖОН ГРИШАМ

- Смяташ, че Паджит е в президентската?

- Сигурно. Нали дойде в съда със собствените си дре

хи.

- А с какво друго?

Страница 19

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- С оранжев затворнически гащеризон като всички ос

танали. Не си лк ги виждал?

Да, виждал ги бях Внезапно си спомних, че преди месец и нещо ходих в съда и

видях двама-трима обвиняеми да чакат съдията, облечени в различни нюанси на

избелели оранжеви гащеризони с надпис Окръжен затвор" на

гърдите и на гърба.

Баги отпи една глътка и се впусна в разяснения. - Нали разбираш, за

предварителното заседание обвиняемите, ако са още в затвора, винаги идват в съда

облечени като затворници. Навремето Маки Дон ги караше да носят гащеризоните

дори на процеса. ЛусиенУилбанкс успя да анулира една присъда с мотива, че

съдебните заседатели били предразположени да осъдят клиента му, тъй като той

изглеждал виновен в оранжевия си гащеризон. И беше прав. Не е лесно да убедиш

заседателите в невинността си, когато си облечен в затворнически дрехи.

За пореден път се удивих колко назадничаво беше всичко в Мисисипи. Представих си

как обвиняемите, особено чернокожите, стоят пред заседателите в очакване на

справедлив процес, облечени в крещящи затворнически одежди. Вече на няколко пъти

бях чувал да се подмята, че войната не е приключила". Всяка промяна срещаше

мъчителна съпротива, особено когато ставаше въпрос за престъпления и наказания.

Около обяд на следващия ден отидох в затвора да търся шериф Коули. Смятах да

видя колкото се може повече затворници под претекст, че имам въпроси по

следствието. Секретарката му ме уведоми доста грубичко, че шерифът бил на

заседание. Нямах нищо против.

Двама затворници чистеха кабинетите в предната част

56

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

на сградата. Други двама плевяха една леха отвън. Обиколих двора и зад затвора

видях малка полянка с баскетболен кош. Шестима затворници се мотаеха под сянката

на малък дъб. От източната страна на затвора видях други трима да стоят зад

решетките на един прозорец и да ме гледат.

Общо тринайсет затворници. Тринайсет оранжеви гащеризона.

Разпитахме племенника на Уайли как стоят нещата в затвора. Отначало той не

искаше да говори, но пък дълбоко мразеше шериф Коули и смяташе, че може да ми се

довери. Той потвърди подозренията на Баги, че Дани Паджит си живее добре в

килията с климатшса и яде каквото си поиска. Обличал се както реши, играел дама

със самия шериф и по цял ден звънял по телефона.

Следващият брой на Таймс" затвърди репутацията ми на напорист и безстрашен