Unknown - i c4573b5193eb5b9f

който работеше на половин ден и се казваше Роки Чил-дърс. Съдия Лупъс се обърна

към него:

- Мистър Чилдърс, предполагам, че обвинението е

против пускането на обвиняемия под гаранция.

Страница 15

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Да, сър - изправи се Чилдърс.

- На какви основания?

46

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Ужасното естество на извършените престъпления,

ваша светлост. Брутално изнасилване в собственото легло

на жертвата, пред очите на невръстните й деца. Освен то

ва убийство, извършено с поне две прободни рани. Опит

за бягство на обвиняемия мистър Паджит. - Думите на

Чилдърс пронизваха притихналата зала. - Голямата веро

ятност никога повече да не видим мистър Паджит, ако той

напусне затвора.

Лусиен Уилбанкс нямаше търпение да стане и да започне препирните. Преди Чилдърс

да свърши, той вече беше на крака.

- Възразявам, ваша светлост. Моят клиент няма ни

какво криминално досие и никога досега не е бил аресту

ван.

Съдия Лупъс погледна спокойно над очилата си за четене и рече:

- Мистър Уилбанкс, надявам се това да е първият и

последен път, когато прекъсвате някого на днешното засе

дание. Предлагам да седнете. Когато съдът бъде готов да

ви изслуша, ще ви уведомим своевременно. - Думите му

бяха ледени, почти язвителни и аз се зачудих колко ли пъ

ти тези двама души се бяха спречквали в същата тази съ

дебна зала.

Всичко това обаче не притесняваше Лусиен Уилбанкс; кожата му беше дебела като на

хипопотам.

Тогава Чилдърс разказа как преди единайсет години, през 1959 г., някой си

Джерадд Паджит бил обвинен в кражба на коли в Тюпълоу. Цяла година търсили двама

по-мощник-шерифи, които да се съгласят да му връчат призовката на остров Паджит, и макар те да оцелели, успехът им бил нулев. Джералд Паджит или напуснал

страната, или се бил спотаил някъде на острова.

- Където и да се намира - заключи Чилдърс, - той ни

кога не е бил арестуван, никога не е бил намирай.

- Чувал ли си нещо за Джералд Паджит? - прошепнах

аз на Баги.

-Не.

47

- Ако този обвиняем бъде пуснат под гаранция, ваша

светлост, просто никога повече няма да го видим.

- Мистър Уилбанкс?

Лусиен се изправи бавно и махна с ръка към Чилдърс.

- Както обикновено, прокурорът се е объркал - започ

на лКбезно той. - Джералд Паджит не е обвинен в тези

престъпления. Аз не го представлявам и пет пари не давам

какво е станало с него.

- Внимавайте какъв език държите - предупреди го Лу-

пъс.

- Той не е обвиняем. Тук става въпрос за Дани Паджит,

младеж без каквото и да било криминално досие.

- Вашият клиент притежава ли недвижими имоти в то

зи окръг?

- Не, той е само на двайсет и четири.

- Да говорим по същество, мистър Уилбанкс. Знам, че

семейството му притежава немалко земи. Единственият

начин да го пусна е всички те да бъдат заложени като га

ранция.

- Това е възмутително - изръмжа Лусиен.

- Също както престъпленията, в които е обвинен.

Лусиен хвърли бележника си на масата.

- Дайте ми малко време да се консултирам със семейст

вото.

Това предизвика немалко раздвижване сред роднините, които се скупчиха около

масата на защитата и веднага започнаха да се карат. Беше много смешно да гледаш

как тези богати мошеници клатят глави и се ядосват един на Друг. Семейните

дрязги пламват бързо и не жалят никого, особено когато става въпрос за пари.

Изглежда, че всеки Паджит беше на различно мнение. Можех само да предполагам

какво се случваше, когато деляха плячката

ей.

Страница 16

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Лусиен усети, че едва ли ще се стигне до съгласие, и за

да избегне неудобството, се обърна към съда.

- Това е невъзможно, ваша светлост. Земите на Па-джит са собственост на поне

четирийсет души, повечето

48

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

от които отсъстват от тази съдебна зала. Изискванията на съда са немотивирани и

непосилни.

- Ще ви дам няколко дни да уредите въпроса - отвър

на съдия Лупъс, очевидно доволен от предизвиканото

смущение.

- Не, сър. Това просто не е справедливо. Моят клиент

има право на приемлива гаранция като всеки друг обвиня

ем.

- Тогава отхвърлям молбата ви за пускане под гаран

ция до предварителното заседание.

- Отказваме се от него.

- Както искате - отвърна съдията, като си водеше бе

лежки.

- Освен това настояваме делото да бъде представено

на съдебните заседатели колкото се може по-бързо.