Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Съгс изтрезня достатъчно, за да препречете и редактира материалите. Мисля, че ни

спести немалко съдебни дела или изстрели.

Страница 13

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

На втора страница имаше карта на местопрестъплението и голяма снимка на дома на

Рода, направена на сутринта след убийството. Виждаха се полицейските коли и

жълтата лента наред с велосипедите и играчките на Майкъл и Териза, пръснати из

двора. В много отношения тази снимка беше по-зловеща от фотографията на самия

труп, до която не успях да се добера. Ясно личеше, че в къщата живеят деца и че

те са въвлечени в толкова брутално престъпление, че жителите на окръг Форд още

не могат да повярват какво се е случило.

Какво бяха видели тези деца? Това бе най-горещият въпрос.

Не отговорих на страниците на Таймс", но дадох повече от ясни насоки. Описах

къщата и вътрешното й разпределение. Използвайки неназован източник, пресметнах, че креватчетата на децата са на около десет метра от леглото на майка им. Децата

бяха напуснали къщата преди Рода, бяха пристигнали у съседите в шок и сега бяха

под грижите на лекарите в Мисури. Явно бяха видели твърде много.

Дали щяха да свидетелстват? Според Баги това беше изключено; бяха твърде малки.

Все пак аз зададох въпроса ей така, за да дам на читателите още един повод за

спорове и препирни. След като разгледах възможността децата да бъдат въведени в

съдебната зала, аз заключих, че според експертите" такъв сценарий бил слабо

вероятен. Баги беше много доволен, че го изкарах експерт.

Некрологът на Рода беше възможно най-дълъг, напълно в духа на традициите на

Таймс".

Влязохме в печатница около десет вечерта във втор-

42

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ник; в седем сутринта на другия ден вестникът беше по будките около площада. По

време на фалита тиражът бе паднал на по-малко от хиляда и двеста екземпляра, но

след месец моето безстрашно ръководство ни бе донесло две хиляди и петстотин

абоната. Не беше изключено да стигнем и пет хиляди.

За убийството на Рода Каселоу отпечатахме осем хиляди екземпляра и ги оставихме

навсякъде - до вратите на кафенетата около площада, из съдебните зали, на бюрата

на всеки служител в окръга, във фоайетата на банките. Разпратихме три хиляди

безплатни екземпляра на потенциални абонати като част от внезапна, уникална

промоция.

Според Уайли това беше първото убийство от осем години. При това убиецът бе

Паджит! Сензацията беше страхотна и аз бях сигурен, че моят час е ударил.

Разбира се, че ще се хвърля на скандалното, на кървавите петна. Разбира се, че

това бе жълта журналистика, но какво ме беше грижа?

Нямах представа, че реакцията ще бъде толкова бърза и неприятна.

В девет сутринта във вторник голямата съдебна зала на втория етаж на Окръжния

съд на Форд беше претъпкана. Тук властваше уважаемият Рийд Лупъс, застаряващ

областен съдия от Тайлър, който минаваше през Клантън осем пъти годишно, за да

раздава правосъдие. Той беше легендарен стар воин, управляваше с железен юмрук и

според Баги който прекарваше повечето си работно време около съда в пръскане или

събиране на клюки беше напълно честен и някак си бе успял да избегне пипалата и

парите на клана Паджит. Сигурно защото идваше от друг окръг, съдия Лупъс

вярваше, че престъпниците трябва да лежат в затвора дълго и по възможност да

полагат каторжен труд, макар че вече не можеше да го присъжда.

В понеделника след убийството адвокатите на семейст-

43

ДЖОН ГРИШАМ

во Паджит се бяха разтичали да измъкват Дани от затвора. Съдия Лупъс беше зает с

дело в друг окръг - областта му покриваше шест - и отказа да бъде притесняван с

молба за пускане под гаранция. Той отложи въпроса за девет сутринта в четвъртък, оставяйки на Клантьн няколко дни за умуване и предположения.

Като представител на пресата и по-точно собственик на местния вестник се

чувствах длъжен да пристигна рано и да избера хубаво място. Признавам, че малко

се надувах. Останалите бяха дошли от любопитство; аз обаче имах много важна

работа. Когато публиката започна да се събира, двамата с Баги вече седяхме на

втория ред.

Основният адвокат на Дани Паджит се казваше Лусиен Уилбанкс и бързо събуди

омразата ми. Беше останка от някога виден род на адвокати, банкери и тям

подобни. Семейство Уилбанкс бе положило много усилия за съграждането на Клантьн, но Лусиен почти бе съсипал доброто им име. Мислеше се за радикал, което беше