Unknown - i c4573b5193eb5b9f

да вика полицията. Брат й и сестра й били долу, обикаляли гаража, гледали колата

ми и били сигурни, че тук е извършено някакво престъпление.

Попита ме какво правя. Отговорих й, че съм спял, преди проклетото думкане да ме

събуди. Тя ме попита защо още спя в девет и трийсет в сряда сутринта. Разтър-ках

очи и се опитах да измисля подходящ отговор. Внезапно осъзнах, че стърча почти

Страница 12

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

гол в присъствието на седемдесет и седем годишна девица. Тя не сваляше очи от

бедрата ми.

Както ми обясни, те тримата били на крак от пет часа. Никой в Клантън не спял

след девет. Дали не съм бил пиян? Просто се притеснявали за мен. Затворих й

вратата с

38

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

думите, че съм трезвен, но все още сънен, че благодаря за грижите, но често ще

си поспивам след девет часа.

На няколко пъти бях ходил в Чайната за късно сутрешно кафе и веднъж за обяд.

Като собственик на вестника ми се струваше важно да се смесвам с хората и да

бъда забелязван, стига часът да беше приличен. Давах си сметка, че години наред

ще пиша за окръг Форд, неговите хора, места и случки.

Уайли предсказа, че кафенетата ще се препълнят отрано.

- Винаги става така след футболни мачове и автомо

билни катастрофи - рече той.

- А след убийства?

- Отдавна не е имало убийства.

Прав беше; когато влязохме малко след шест часа сутринта, заведението бе

претъпкано. Уайли поздрави то-зи-онзи, здрависа се тук и там и размени една-две

обиди. Той беше от окръг Форд и познаваше всички. Аз кимнах и срещнах няколко

погледа. Трябваше да минат години. Хората тук бяха дружелюбни, но внимаваха с

чужденците.

Намерихме две места до бара и аз поръчах кафе. Нищо друго. Сервитьорката не

остана доволна. Уайли обаче я разтопи, като размисли и поиска бъркани яйца, селска шунка, питки, царевична каша и гарнитура от картофи. Толкова холестерол

можеше да задави и муле.

Разговорите се въртяха около убийството и нищо друго. Ако тук можеха да се водят

спорове за времето, какво оставаше за такова отвратително престъпление. Кланът

Паджит бе управлявал окръга вече сто години; време беше да бъде пратен в

затвора. Ако трябва, ще обградят острова с Националната гвардия. Маки Дон

трябваше да си върви; твърде дълго им беше пионка. Оставиш ли банда мошеници на

свобода, те почват да си мислят, че са над закона. А сега и това.

Не говореха много за Рода, защото малко се знаеше. Някой бе чул, че тя ходи в

баровете до границата на щата.

39

ДЖОН ГРИШАМ

Друг спомена, че спяла с един местен адвокат. Не знаел името му. Просто така се

говорело.

Слуховете в Чайната нямаха край. Няколко от по-устатите посетители се

надпреварваха да философстват, а аз се дивях на дръзките им версии. Жалко, че не

можех да отпечатам всички прекрасни клюки.

40

И все пак отпечатахме немалко. Заглавието тръбеше, че Рода Каселоу е изнасилена

и убита, а арестуваният е Дани Паджит. Шрифтът можеше да се прочете от двайсет

метра по всеки тротоар около площада на съда.

Под него се мъдреха две фотографии: снимка на Рода в последните класове на

гимназията и снимка на Паджит в белезници на път към затвора. Уайли беше успял

да го спипа в най-подходящия момент. Паджит гледаше презрително към камерата. На

челото му имаше кръв от катастрофата, а кръвта от убийството беше по ризата му.

Изглеждаше зъл, агресивен, нагъл, пиян и сто процента виновен. Знаех, че

снимката ще предизвика сензация. Уайли не искаше да я слагаме, но аз бях двайсет

и три годишен и твърде млад, за да имам спирачки. Държах читателите ми да видят

и разберат грозната истина. Исках да продавам вестници.

Снимката на Рода бях получил от сестра й в Мисури. Когато за пръв път говорих с

нея по телефона, тя не ми каза почти нищо и бързо затвори. Вторият път омекна

малко и заяви, че децата били под лекарска грижа, че погребението щяло да се

състои във вторник следобед в малко градче до Спрингфийдд и че семейството им би

желало целият щат Мисисипи да гори в ада.

Отвърнах й, че я разбирам напълно, че съм от Сиракюс и съм от добрите. Най-сетне

тя се съгласи да ми изпрати снимка.

Използвайки цял куп неназовани източници, описах

41

ДЖОН ГРИШАМ

подробно случилото се предишната събота вечер на Бе-нинг Роуд. Когато бях

сигурен в някой факт, казвах го направо. Когато не бях сто процента убеден, въртях, сучех и пусках достатъчно намеци, за да предам какво се е случило. Баги