Unknown - i c4573b5193eb5b9f

за станалото и предложил да прегледа децата. Качили ги на задната седалка на

патрулна кола - Майкъл се вкопчил в мистър Дийс, Териза седнала в скута на

съпругата му. В болницата им дали леко успокоително и ги настанили заедно в

отделна стая, където сестрите им носили бисквити и мляко, докато най-

33

ДЖОН ГРИШАМ

сетне децата се унесли в сън. По-късно същия ден пристигнала някаква леля от

Мисури и ги отвела.

Телефонът ми иззвъня секунди преди полунощ. Беше Уайли Мийк, фотографът на

вестника. Научил новината от полицейските честоти и вече висял край затвора да

причака заподозрения. Пълно е с ченгета, едва сдържаше вълнението си той.

Побързай. Може да е голям удар.

Страница 10

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

По това време живеех над един стар гараж до рушаща-та се, но все още внушителна

викторианска къща, известна като Хокът Хаус. Тя бе населена с възрастни

хокътовци, три сестри и един брат, които се редуваха да ми бъдат хазяи.

Обширният им имот - цели двайсет декара - беше на няколко пресечки от централния

площад на Клантън и беше създаден преди един век със семейно богатство". Беше

покрит с дървета, избуяли цветни лехи, гъсталаци от плевели и достатъчно животни

за дивечов резерват. Зайци, катерички, скунксове, опосуми, миещи се мечки,

милион птички и стряскащо количество зелени и черни змии - както ме увериха, до

една неотровни - и дузина котки. Ала никакви кучета. Семейство Хокът мразеха

кучетата. Котките си имаха имена и в устния ми договор за наем имаше специална

клауза за дължимото им уважение.

И аз си ги уважавах. Четиристайният ми тавански апартамент беше просторен и

чист, а ми струваше смешната сума от петдесет долара месечно. Щом искаха за тази

цена да им уважавам котките, нямах нищо против.

Баща им, доктор Майлс Хокът, десетилетия наред лекувал болните в Клантън. Бил

ексцентричен, меко казано. Майка им умряла при раждане и както говореха хората, след смъртта й бащата станал изключително ревнив към децата си. За да ги защити

от света, той съчинил една от най-големите лъжи в окръг Форд. Обяснил на децата

си, че в тяхното семейство лудостта се предава по наследство и затова те никога

не трябва да се женят, ако не искат поколението им да страда от някакъв ужасен

идиотизъм.

34

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Децата го обожавали, вярвали му и вероятно вече страдали от някакъв душевен

дисбаланс. Така и не създали семейства. Когато наех апартамента, синът Макс

Хокът беше на осемдесет и една години. Близначките Уилма и Гилма бяха на

седемдесет и седем, а бебето" Мелбърта на седемдесет и три, напълно изкукала.

Май Гилма беше тази, която надзърташе през кухненския прозорец, докато аз се

спусках по дървената стълба в полунощ. Една котка спеше на най-долното стъпало, препречила пътя ми, но аз почтително я прескочих. Идеше ми да я изритам на

улицата.

В гаража бяха паркирани две коли. Едната беше моят спитфайър, с вдигнат гюрук

като предпазна мярка срещу котките, а другата беше дългият лъскав черен мерцедес

с изрисувани на вратите червени и бели касапски ножове. Под тях със зелена боя

бе изписан телефонен номер. Навремето някой казал на Макс Хокът, че всяка нова

кола, каквато и да е тя, може да мине за разход, ако я използва за бизнес и

изпише на вратите някакво лого. Макс си купил мерцедес и се захванал да точи

ножове. Твърдеше, че инструментите му били в багажника.

Колата беше на десет години и още не бе навъртяла дванайсет хиляди километра.

Освен всичко друго баща им бе проповядвал колко греховно е жена да кара кола, така че шофьорът беше Макс.

Потеглих по покритата с чакъл алея и помахах на Гилма, която надничаше иззад

пердето. Тя се сепна и изчезна. Затворът беше на шест пресечки. Бях дремнал едва

трийсет минути.

Когато пристигнах, тъкмо снемаха отпечатъци на Да-ни Паджит. Кабинетът на шерифа

беше в предния сектор на затвора и беше пълен с помощник-шерифи. запасняци, доброволци пожарникари и въобще всички, които имаха униформа и достъп до

полицейските честоти. Уайли Мийк ме посрещна на тротоара отпред.

- Дани Паджит е! - извика развълнувано той.

Спрях за секунда и се опитах да помисля. : ; -

35

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Кой?

- Дани Паджит, от острова.

Бях в окръг Форд по-малко от три месеца и още не бях виждал нито един Паджит.

Както обикновено те страняха от хората. Но пък бях чувал какви ли не легенди за