Unknown - i c4573b5193eb5b9f

25

ДЖОН ГРИШАМ

Малките личица бяха развалили всичко. Утре щеше да му мисли. Дръпна си яко от

плоското шише с Джак Да-ниълс" и се почувства по-добре.

Беше някакъв заек, малко куче или лисица. Когато се шмугна откъм банкета, Дани

го мярна и реагира погрешно. Инстинктивно натисна спирачката - само за миг, защото всъщност не му пукаше какво ще удари и дори му харесваше да гази животни,

- но май я натисна твърде силно. Задните гуми блокираха и пикапът се плъзна.

Преди да се усети, Дани сериозно бе загазил. Завъртя кормилото в погрешна

посока, пикапът се заби в банкета и започна да се върти като състезателна кола

на остър завой. Хлъзна се в канавката, преобърна се два пъти и се разби в ред

ели. Ако бе трезвен, Дани щеше да загине, но пияните все оживяват.

Изпълзя през разбития прозорец и дълго стоя облегнат на калника, като броеше

драскотините си и пресмяташе възможностите си. Почувства, че единият му крак се

схваща и когато се заизкачва към пътя, Дани осъзна, че не може да стигне далеч.

Не че му се наложи.

Докато се усети, сините светлини го заслепиха. По-мощник-шерифът беше излязъл от

колата и оглеждаше района с дълго черно фенерче. В далечината се показаха още

фенерчета.

Помощник-шерифът видя кръвта, надуши уискито и бръкна за белезниците.

26

Голямата кафява река се спуска безгрижно на юг от Те-неси и тече право като

прокопан на ръка канал четирийсет и пет километра през центъра на окръг Тайлър, Мисисипи. Три километра над границата на окръг Форд започва да се вие и суче и

на излизане от окръг Тайлър прилича на изплашена змия, която се гърчи отчаяно, но не може да избяга. Голямата кафява река не е прочута с красотата си. Пясъци, тиня и камънаци опасват безбройните й завои и завойчета. Стотина блата и потоци

я захранват с бавно течаща вода.

Пътят й през окръг Форд е кратък. Тя се спуска и образува широк кръг с площ

около осем хиляди декара в най-североизточната част на окръга, а после завива и

се връща обратно в Тенеси. Кръгът е почти идеален и островът е, ка-жи-речи, откъснат от сушата, но в последния момент Голямата кафява се разделя и оставя

тънка ивица земя между бреговете си.

Кръгът бе известен като остров Паджит - затънтена гориста местност, покрита с

борове, бук, дъб и безчет блата, вирове и тресавища, някои свързани помежду си, но повечето изолирани. Съвсем малка част от богатата почва бе прочистена. На

острова не се добиваше нищо освен дървесина и много царевица - за уиски. И

марихуана, но това стана по-късно.

По тънката ивица земя между бреговете на Голямата кафява минаваше павиран път, винаги държан под око. Пътят беше построен много отдавна от местните власти, но

малко данъкоплатци смееха да го използват.

27

ДЖОН ГРИШАМ

Целият остров бе притежание на семейство Паджит още от първите години след

Гражданската война, когато Рудолф Паджит, бедняк от Севера, бе дошъл тук и бе

открил, че добрата земя е вече заета. Търсил напразно, не намерил нищо прилично, но накрая попаднал на пълния със змии остров. На карта изглеждал обещаващ.

Сформирал дружина от току-що освободени роби и с пистолет и маче-те си пробил

път до острова. Никой друг не го искал.

Рудолф се оженил за една местна курва и започнал да сече дърва. Дървесината

много се търсела след войната и той се замогнал. Курвата се оказала доста

плодовита и скоро островът бил населен с малки паджитчета. Един от бившите роби

бил научил изкуството на дестилацията. Рудолф станал фермер, който нито ядял, нито продавал царевицата си. Вместо това започнал да произвежда уиски, което

скоро се прочуло като едно от най-добрите в дълбокия Юг.

Трийсет години Рудолф произвеждал нелицензиран алкохол, докато не умрял от

цироза през 1902 г. По това време островът вече бил населяван от клана Паджит, който се усъвършенствал в обработката на дървесина и производството на незаконно

уиски. Из острова били пръснати половин дузина спиртоварни, до една добре

защитени, скрити и оборудвани с най-модерна техника.

Семейство Паджит били прочути със своето уиски, макар да не търсели точно слава.

Били потайни и подозрителни, не пускали пиле да прехвръкне от страх някой да не

се вмъкне в малкото им царство и да попречи на значителните им печалби. Пишели

се дървари и всички знаели, че произвеждат дървесина и добре печелят от нея.

Страница 8

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel