Unknown - i c4573b5193eb5b9f

тях, а сигурно това беше само началото. Темата Паджит" бе любимо забавление в

окръг Форд.

Уайли не млъкваше:

- Направих страхотни снимки точно когато го изкар

ваха от колата. Целият в кръв. Върховни снимки! Моми

чето е мъртво.

- Какво момиче?

- Дето го убил. Освен това го изнасилил, поне така

говорят.

Дани Паджит, измърморих под носа си аз, докато бавно проумявах сензационната

история. За пръв път си представих заглавието, без съмнение най-дръзкото, което

Таймс" бе пускал от години. Горкият Кодъл бе избягвал разтърсващите истории.

Страница 11

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Горкият Кодъл беше фалирал. Аз имах други планове.

Пробихме си път, влязохме и се огледахме за шериф Коули. През краткия си престой

в Таймс" аз вече го бях срещал два пъти и бях впечатлен от любезността и

топлотата му. Обръщаше се към мен с мистър" и наричаше всички сър" и мадам", при

това винаги с усмивка. Заемаше този пост от клането през 1943 г., така че вече

наближаваше седемдесет. Беше висок и слаб, без задължителното шкембенце на

южняшките шерифи. Имаше вид на джентълмен и двете ни срещи ме бяха накарали да

се чудя как един толкова мил човек може да бъде толкова корумпиран.

Междувременно шерифът изскочи отнякъде с един от помощниците си и аз хукнах към

него с отработена насгьпателност.

- Само няколко въпроса, шерифе - казах твърдо аз.

Нямаше други репортери. Неговите момчета - истинските помощник-шерифи,

доброволните сътрудници и районните полицаи с домашно шити униформи - до един

36

притихнаха и ме изгледаха пренебрежително. Нали още минавах за наглия богат

младок, прилапал техния вестник с бог знае какви пари. Освен това бях чужденец

без право да си вра носа в такива моменти и да задавам въпроси.

Шериф Коули се усмихна както обикновено, сякаш редовно се радваше на подобни

среднощни срещи.

- Да, сър, мистър Трейнър. - Богатият тембър на

провлачения му глас действаше успокояващо. Такъв човек

не можеше да лъже, нали така?

- Какво можете да ни кажете за убийството?

Скръстил ръце на гърдите си, той ни съобщи основни

те неща на полицейски жаргон.

- Бяла жена, трийсет и една годишна, нападната в до

ма си на Бенинг Роуд. Изнасилена, намушкана с нож, уби

та. Не мога да ви дам името й, преди да говорим с родни

ните.

- Арестували ли сте някого?

- Да, сър, но сега не мога да ви кажа подробности.

Дайте ни няколко часа. Разследваме случая. Това е всичко,

мистър Трейнър.

- Според слуховете сте арестували Дани Паджит.

- Аз не работя със слухове, мистър Трейнър. Не ми е

това професията. Нито пък вашата.

С Уайли отидохме до болницата, подпитвахме около час, не чухме нищо, което

можехме да публикуваме, и се отправихме към местопрестъплението на Бенинг Роуд.

Ченгетата бяха заградили къщата и няколко съседи се бяха скупчили тихо зад

жълтата полицейска лента до пощенската кутия. Застанахме до тях и заслухтяхме, но не чухме почти нищо. Изглеждаха твърде зашеметени, за да говорят. Позяпахме

къщата няколко минути и се измъкнахме.

Един племенник на Уайли работеше на половин ден в полицията. Намерихме го да

пази дома на Дийс, където още правеха оглед на верандата и люлката, на която

Рода бе поела последния си дъх. Дръпнахме го настрана, зад миртовите храсти на

мистър Дийс, и той ни разказа всич-

37

ДЖОН ГРИШАМ

ко. Неофициално, разбира се, сякаш кървавите детайли можеха да останат потулени

в окръг Форд.

Около градския площад на Клантън имаше три малки кафенета - две за бели и едно

за чернокожи. Уайли предложи да си намерим маса отрано и просто да седим и да

слушаме.

Обичайно пропускам закуската, пък и рядко съм буден по времето, когато се

сервира. Нямам нищо против да работя до полунощ, но предпочитам да спя, докато

слънцето не се вдигне високо. Както бързо си дадох сметка, едно от предимствата

да притежавам малък седмичник бе възможността да работя до късно и да си

поспивам. Статиите можеха да се напишат по всяко време, стига да не пропуснех

крайния срок. Бившият собственик на вестника се бе появявал в кабинета си малко

преди обяд, естествено, след посещение в погребалния дом. Работното му време ми

допадаше.

На втория ми ден в апартамента над гаража на Хокът в девет и трийсет сутринта по

вратата ми задумка Гил-ма. Удряше ли, удряше, докато най-сетне не се довлякох до

кухничката по бельо и не я видях да наднича през щорите. Заяви ми, че тъкмо щяла