Unknown - i c4573b5193eb5b9f

запалена. Гостът тръшна масивното си тяло на един кожен стол с очевидното

намерение да остане няколко часа.

- Знаеш ли, ти си едно смахнато копеле. - Не говореше, а по-скоро ръмжеше.

Спомних си името му. Беше местен адвокат, описан преди време от Баги като

най-безскрупулния специалист по бракоразводни дела в окръга. Имаше едра глава с

месесто лице и къса коса, която стърчеше във всички посоки като разхвърляна от

вятъра слама. Старият му бежов костюм бе смачкан и мърляв и показваше на целия

Страница 32

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

свят, че на Хари Рекс не му пука за нищо.

- Какво да правя с него? - попитах аз, сочейки писто

лета.

- Първо го зареждаш, ще ти дам малко патрони, после

го мушкаш в джоба и го носиш навсякъде и когато някой

от бандитите на Паджит ти изскочи от храстите, му свет

ваш един между очите. - За повече нагледност Хари Рекс

изстреля показалеца си във въздуха и го заби между веж

дите си.

- Не е зареден.

- Естествено, че не е. Разбираш ли нещо от пистоле

ти?

- Страхувам се, че не.

- Ами не е зле да се научиш, като гледам как я караш.

- Толкова ли е зле?

- Веднъж имах един клиент - май беше преди десет

години, - чиято жена току прескачала до бардака да спече

ли по някой долар. Човекът работел извън страната, все

86

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

отсъствал и нямал представа какви ги върши тя. Най-сет-не научил. Бардакът бил

на семейство Паджит и един от тях доста си падал по младата дама. - Кой знае как

пурата си стоеше в устата му, подскачайки нагоре-надолу по време на разказа. -

Клиентът ми беше съкрушен и искаше да се лее кръв. Е, получи си я. Една нощ те

го хванаха и го пребиха от бой.

- Кои те?

- Със сигурност или Паджит, или някой от техните на

емници.

- Наемници ли?

- Да, за тях работят всякакви главорези. Чупят крака,

хвърлят бомби, крадат коли и убиват хора.

Той остави последните думи да увиснат във въздуха и погледна дали ще трепна.

Създаваше впечатлението на човек, който може да ти разказва история след

история, без да се тревожи излишно за тяхната правдивост. Хари Рекс имаше лукава

усмивка и пламъче в очите, което хвърляше сериозни съмнения върху истинността на

думите му.

- Разбира се, никога не ги хващат - казах аз.

- Тия от семейство Паджит винаги се измъкват сухи.

- Какво стана с клиента ви?

- Прекара няколко месеца в болница. Мозъчните трав

ми бяха особено тежки. Току го приемаха в психиатрични

клиники, абе тъжна история. Семейството му беше разби

то. Накрая стигна до крайбрежието на Мексиканския за

лив, където го избраха за щатски сенатор.

Усмихнах се и кимнах на това, което се надявах да е лъжа, но не разпитвах

повече. Без да докосва пурата си с ръце, Хари Рекс цъкна с език, наклони главата

си на една страна и тя се плъзна към десния ъгъл на устата му.

- Ял ли си козе месо? - попита той.

- Каквооо?

- Козе месо ял ли си?

- Не. Не знаех, че се яде.

- Ще печем коза днес следобед. Първия петък на всеки

месец правя ярешко парти в горската си къщурка. Малко

87

музика, студена бира, игри и забави, около петдесет души, до един лично подбрани

от мен - каймакът на обществото. Никакви доктори, никакви банкери, никакви

мухльовци от тежкарските клубове. Истинска класа. Защо не наминеш? Имам едно

стрелбище зад езерото. Ще взема пищова и ще те науча да го използваш.

Десетте минутки" път до извънградската къща на Хари Рекс ми отнеха почти половин

час, при това по селския път. Когато пресякох третата бара до старата

бензиностанция на Хек", напуснах асфалта и завих по чакълената настилка.

Известно време тя изглеждаше добре поддържана и пощенските кутии даваха известна

надежда за цивилизованост, но пет километра по-нататьк маршрутът на пощаджията

свършваше, а с него и чакълът. Когато видях ръждивия трактор без гуми", завих

наляво по един черен път. Грубата карта го описваше като прасешка пътека", макар

да не зърнах нито едно свинче. След като прасеш-ката пътека се изгуби в гъстата

гора, аз сериозно се замислих дали да не се върна. Моят спитфайър не беше правен

за такъв терен. Когато видях покрива на къщата, бях пътувал вече четирийсет и

пет минути.

Страница 33

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Пред мен имаше ограда от бодлива тел с отворена метална порта и аз се спрях, защото младият човек с пушката очевидно очакваше това. Без да сваля оръжието си