Unknown - i c4573b5193eb5b9f

мъчеше всеки ден: какво точно правех в окръг Форд, щата Мисисипи?

Револверът беше твърде обемист за джоба ми. Няколко часа се опитвах да ходя с

него, но умирах от ужас да не би това чудо да стреля там долу, до слабините ми.

Затова реших да го нося в окъсаното черно куфарче, което бях получил от баща си.

Три дена мъкнах куфарчето навсякъде, дори на обяд, но после и това ми писна.

Седмица по-късно оставих пищова под седалката на колата и след още три седмици

практически бях забравил за него. Не ходих в гората да се упражнявам, макар да

се веснах на още няколко ярешки партита, където отбягвах бурканите, свинските

черва и все по-агресивната Карлийн.

В окръга цареше спокойствие - затишие пред бурята на процеса. Вестникът не

поместваше нищо по въпроса, защото нищо не се случваше. Членовете на семейство

Па-джит още отказваха да заложат земята си като гаранция за Дани, така че той

продължи да гостува в специалната килия на шерифа Коули, да гледа телевизия, да

играе карти или дама, да си почива и да яде по-добра храна от останалите

затворници.

През първата седмица на май съдия Лупъс се върна в града и мислите ми отново се

насочиха към надеждния Смит Уесън".

Страница 37

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Лусиен Уилбанкс бе подал молба за смяна на мястото на процеса и съдията определи

заседание в девет сутринта в понеделник. Имах чувството, че се е събрал

половината окръг. Със сигурност повечето редовни зяпачи около площада бяха тук.

Двамата с Баги дойдохме рано и си запазихме добри места.

96

97

Присъствието на обвиняемия не беше задължително, но очевидно шериф Коули искаше

да го покаже на хората. Въведоха го стегнат в белезници и облечен в нов оранжев

гащеризон. Всички обърнаха очи към мен. Силата на пресата бе предизвикала

промяна.

- Това е уловка - прошепна Баги.

- Моля?

- Искат да ни подмамят да пуснем снимка на Дани в

оранжевия му тоалет. После Уилбанкс може да изприпка

обратно при съдията под претекст, че за пореден път мъ

тим главите на потенциалните съдебни заседатели. Не се

хващай.

Отново бях поразен от своята наивност. Бях наредил наУайли да чака пред затвора, за да хване Паджит на влизане в съда. Представях си как на първа страница излиза

голяма негова снимка с оранжевия гащеризон.

Лусиен Уилбанкс влезе в залата откъм съдийската банка. Както обикновено

изглеждаше сърдит и разтревожен, сякаш току-що е изгубил спор със съдията. Отиде

до масата на защитата, хвърли адвокатския си бележник и започна да оглежда

тълпата. Очите му се спряха на мен. С присвити очи и със стиснати здраво челюсти

Уилбанкс изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да прескочи парапета и да ме

нападне. Клиентът му се обърна и също се заоглежда. Някой ме посочи и Дани

Паджит впери очи в мен, сякаш аз бях следващата му жертва. Едва дишах, но се

опитвах да запазя спокойствие. Баги се заотдръпва от

мен.

На първия ред зад масата на защитата седяха няколко представители на семейство

Паджит, всички по-възрастни от Дани. Те също се вторачиха в мен и аз се

почувствах по-беззащитен отвсякога. Тези привикнали с насилието мъже не знаеха

друго освен престъпления, заплахи, чупе-не на крака и убийства, а аз седях в

едно помещение с тях и ги чаках да решат как точно да ми прережат гърлото.

Един пристав ни призова към ред и всички станаха, за да почетат влизането на

съдията.

98

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Моля, седнете - каза той.

Зачакахме Лупъс да прегледа документите. След като свърши, той намести очилата

си и рече:

- Това е молба за смяна на мястото на процеса, пода

дена от зашитата. Мистър Уилбанкс, с колко свидетели

разполагате?

- Горе-долу половин дузина. Ще видим как ще тръгнат

нещата.

- А обвинението?

Нисък закръглен мъж с къса коса и черен костюм скочи на крака и заяви:

- Приблизително толкова.

Казваше се Ърни Гадис и от дълги години работеше на хонорар като прокурор из

областта. Иначе си беше от окръг Тайлър.

- Не искам да вися тук цял ден - измърмори Лупъс, ся

каш ставаше въпрос за следобеден голф. - Извикайте пър

вия си свидетел, мистър Уилбанкс.

- Мистър Уолтър Пикард.

Както можеше да се очаква, името бе непознато за мнозина, този път дори и за

Баги. По време на предварителния разпит бе установено, че е живял в Карауей

повече от двайсет години, че всяка неделя е ходил на църква, а всеки четвъртък -