Джефри Дивър - Пастирът

— Не. Нищо.

— Може ли да дойде до десет минути?

— Пет. Живее в съседния квартал. Смяташе да ходи на мача днес следобед, но ще промени плановете си, щом разбере за какво става дума.

Отворих чантата си и извадих лаптопа. Включих го и започнах да въвеждам команди в нов прозорец. Изчетох информацията в кодираната база данни на организацията ни. Нищо около Уилям Картър, кариерата му и личния му живот не ме притесни. После проверих момичето. Аманда Кеслер беше типичен тийнейджър, активна във «Фейсбук», «Май Спейс» и в блоговете, но за мое облекчение личната информация беше пестелива. Социалните мрежи превръщат работата ни като пастири в кошмар заради личните данни, които хората безразборно разхвърлят из интернет пространството. Забелязах също, че Аманда никога не е споменавала нищо за Уилям Картър или за вилата му в Лаудън.

Сметнах, че за Лавинг ще е невъзможно да открие връзката.

— Обади му се. Кажи му да вземе от някого кола, която не може да бъде проследена до него. — Подадох на Райън черен телефон с подвижен капак, малко по-голям от стандартна «Нокия» или «Самсунг».

— Какво е това?

— Кодиран телефон. Сигналът минава през прокси сървъри. Отсега нататък до ново нареждане ще използваш само него.

Райън огледа телефона — Джоан се взираше в апарата, сякаш е отровна змия — после набра Картър и разговаря с него.

— На път е — обяви, след като се сбогуваха.

Обмисли какво да каже, обърна се към вратата и извика:

— Аманда! Слез долу, мила. Искаме да поговорим с теб.

След миг на прага падна сянка и дъщеря им влезе в кухнята. Момичето носеше очила с червени рамки, имаше дълга, гъста, тъмна коса. Беше взела фигурата на баща си — тесни хълбоци и широки рамене. Баскетболистка.

Очите иМ светеха будно, и макар навярно да беше дочула нещо за агентите отвън, не изглеждаше уплашена. Огледа ме внимателно.

Джоан иМ каза:

— Аманда, това е агент Корт. Работи за правителството. Нещо като ФБР.

— Здравей, Аманда — спокойно поздравих.

— Здрасти.

Изглеждаше по-заинтригувана от лаптопа ми, отколкото от мен.

Да обясниш на дете, че е в опасност, си е истинско изкуство (установил съм, че момичетата понасят по-добре лошите новини от момчетата). Умея да разговарям с тях, но като цяло предпочитам да предоставя думата първо на родителите. Райън поде:

— Изникна малък проблем, Манди.

Момичето кимна. Очите иМ заискриха още по-бдително.

— Изглежда съм ядосал някого и момчетата от управлението и ФБР ще го арестуват. Докато успеят обаче, ние ще се изнесем оттук за малко.

— Някой, когото си заловил? — спокойно попита момичето.

— Не сме сигурни.

— Каза, че напоследък нямаш много случаи.

След кратко мълчание Райън отвърна:

— Възможно е да е отпреди. Още не знаем.

— Не знаем какво е намислил, но със сигурност е опасен — обадих се аз.

— С майка ти ще заминем с агент Корт и ще обсъдим положението. Ще се опитаме да му помогнем да открие кой стои зад всичко това.

— Ще действате под прикритие?

Райън се усмихна. Почудих се от кой ли сериал е заимствала термина.

— Не съвсем, но е по-добре да заминем. Докато помагаме на федералните, ти ще прекараш няколко дни с чичо Бил.

— О, татко! — изхленчи тя. Симпатичното иМ кръгло лице, осеяно тук-там с едва забележими младежки пъпки, се сбърчи разочаровано. Малко попресилен жест, стори ми се. — Не бива да пропускам часовете.

Заизрежда причините — първият тест по биология, тренировките по баскетбол, дежурството на ученическата гореща линия, комитетът за организиране на ежегодния бал. Изстреля ги като картечница, надявайки се да ни впечатли.

— Искам да кажа… просто няма как.

Деца… неуязвими, безсмъртни. И според тях самите — център на Вселената.

— Ще отсъстваш само няколко дни. Най-много. Все едно си във ваканция.

— Ваканция? О, я стига.

— Върви да си събереш багажа. Веднага.

— Веднага?

Връчих иМ кодиран телефон и пъхнах нейния в торбичката със защитен екран. Раздели се неохотно с него. Добавих:

— И докато не разреша, не бива да сърфираш онлайн.

— Какво?

Възможно най-тежкото лишение за един тийнейджър.

— Няма да е задълго. Но този човек сигурно знае как да проследи компютъра ти.

— Ама че гадост!

— Аманда — тихо се обади баща иМ.

— Съжалявам. Но интернет ми трябва. Поне «Фейсбук» и «Туитър». И всеки ден си списвам блога. Не съм пропускала…

— Не бива, докато агент Корт не ти разреши — каза Джоан. — Ще си намериш интересни занимания у чичо Бил. Ще гледаш телевизия, ще четеш, ще си играеш. Може да отидете за риба. Обичаш риболова.