Джефри Дивър - Пастирът

— Не бива. Засегнато лице си. Аманда ти е дъщеря. Не е ефективно да се включваш, ако си лично ангажиран.

— Виж — обади се вразумително Райън, — няма риск да съм там. Той не иска мен, Корт.

— Може да те използва, за да принуди Аманда да проговори — отбелязах.

— Дъщеря ми е на шестнайсет години — прошепна Райън. — Не му трябва слабо място. Ще иМ кресне и тя ще му каже какво знае.

Не и Аманда Кеслер, която бях видял.

— Твърде емоционално го приемаш. Нормално е. Но трябва да останеш тук.

— «Чувство» е мръсна дума за теб, нали, Корт? Не е лесно да си робот, нали?

— Райън, скъпи, моля те — прекъсна го Джоан, възвърнала облика си на добра съпруга. Или по-точно, ролята на добра съпруга.

Не отвърнах нищо. И как бих могъл? Райън беше напълно прав.

Той пристъпи към мен.

— Май е време да свалим маските, Корт. И да сме искрени. Заблуждаваше ме с празни приказки, нали? — Усетих какво ще последва. — Само ме потупваше по рамото, нали? Залъгваше ме. От наръчника на бодигарда ли научи тези трикове? Намери занимание на подопечните си. Излъжи ги, че се нуждаеш от безценната им помощ. «Ще заловим заедно Лавинг, само че не тук.» После ги караш да държат на прицел полянка с маргаритки. Във Феърфакс знаеше, че Лавинг няма да дойде от онази посока, нали? Но ме накара да я следя, за да ми отклониш вниманието.

— Да — отвърнах след кратко колебание.

— И се осмели да ме похвалиш за добрата работа! — Той поклати глава. — О, мамка му, Корт! И когато наистина се появи враг — Макол — ти дори не помисли за мен. Повика нашия приятел. — Изгледа презрително Поуг. — Имате ли термин за това — за залъгването на подопечните? Оставяте ни в ъгъла с играчите, за да не подслушваме възрастните, а? Е, Корт?

— Рай, скъпи, моля те…

— Млъкни! — сряза я той и пак се обърна към мен: — Та как значи го наричате?

— Мнима стръв.

— Кучи син! — изръмжа той. — «Дръж на мушка страничния двор, Райън. Цели се ниско. Отбягвай бедрената артерия. Сигурно си добър стрелец…»

— Исках да те спечеля на моя страна.

— Споделяше бойния си опит. Как си влязъл в бизнеса… ориентирането, следотърсачеството… И това ли бяха лъжи?

— Не. Глупости!

Съчувствах му. Как иначе? Мъж, лишен от любимата професия — на всичкото отгоре с дейното участие на съпругата си.

Лишен от статута си на герой.

И измамен от мен.

— Дай ми шанс — прошепна той. — Добър стрелец съм и куцането не ми пречи. Мога да се движа бързо, ако трябва.

— Не, Рай — каза Джоан. — Остави го да се погрижи.

— Съжалявам — додадох.

— Е, аз ще дойда така или иначе. — Говореше на мен. — Не можеш да ме спреш. Знам къде е Аманда. Тръгнеш ли, просто ще се кача на някоя кола и ще дойда.

Ръката му докосна оръжието.

Възцари се плътна тишина. Погледнах дискретно Лайл Ахмад и бившият морски пехотинец се шмугна зад Райън и го събори на пода, като го стискаше за дясната китка. Райън — по-едрият от двамата — можеше да противодейства и да се измъкне, но явно беше забравил техниката.

Простена, вперил очи в мен:

— Проклет страхливец! Дори не посмя да ме нападнеш сам. Накара го да ме изненада в гръб.

Пристъпих напред и пристегнах китките му с пластмасови белезници.

— Не! — изкрещя той.

— Съжалявам.

— Тя ми е дъщеря!

Но аз гледах към Джоан. За пръв път, откакто се бяхме срещнали, по бузите иМ се стичаха сълзи.

Ахмад помогна на Райън да седне. Аз се приведох към кръглото му, влажно, потъмняло от гняв лице.

— Ще ти я доведа — обещах му. — Това ми е работата. Ще я върна невредима.

Глава 60

Шосе 15 прекосява хълмиста местност през сърцето на Вирджиния от времето на Гражданската война, на четирийсет мили от Вашингтон. Просторните частни имения, наследници на щата, някогашно царство на конете, се борят с обсаждащите ги еднотипни жилищни комплекси но улици с тематични имена — «Камелот», «Флора», «Ню Инглънд».

Край магистралата не липсват чудати гледки — рухнали изоставени ферми, чиито собственици са отказали да ги продадат на алчните предприемачи или просто са изчезнали — често защото предпочитат да живеят анонимно по една или друга причина. Редят се също злокобни постройки от потъмнял бетон и ръждясала стомана, оградени с предупредителни табели и остра, но също тъй ръждясала бодлива тел, обрасла с трънаци. По времето на Студената война тук са се помещавали различни отбранителни системи. И сега не можем да спрем междуконтиненталните балистични ракети, та камо ли преди петдесет години, но военните упорстват. Някои от постройките всъщност са за продан, но понеже в повечето са складирали оръжия, огромните разходи за почистването от токсини възпират купувачите.