Джефри Дивър - Пастирът

Наведох се напред. Не съм едър, вярно. Но през годините като пастир съм научил нещо интересно. Хората се боят от теб повече, ако не притежаваш внушителна физика. Навярно смятат, че би съсипал живота им по-непоправимо от здравеняк с оловна бухалка. Цагаев, двайсет и пет килограма по-тежък от мен, се отдръпна назад.

— Искам да знам с кого работиш.

— Не съм лош човек. — Цагаев ме изгледа изучаващо.

В игри като тази жалбите за неоснователно преследване на етническа основа са често срещана стратегия. Но те са ножица, а ножицата винаги губи от хартията.

— Няма да обсъждаме това. С кого работиш?

Той се ядоса и омекналото изражение отпреди минута се изпари.

— С никого! Не замислям заговори, взривяване на самолети и самоубийствени атентати в метрото…

Погледнах към Бърт. Никакъв отклик. Цагаев забеляза и по лицето му се изписа обезсърчение.

— Известен ни е един от хората, с които работиш — продължих аз. — Преди малко разговаря с него от телефона на роднина на твой служител.

Цагаев ме погледна отвратено и измърмори под нос:

— Не бях аз, а подставено лице! Често го правите.

Пренебрегнах втръсналите ми възражения и казах:

— Виж, Аслан, налага се да приемем, че си къртица и застрашаваш националната сигурност. Предвид провинението ти преди шест години и връзката с пакистанските съпрузи.

— Убити от вас! Не бях виновен! Признах само за да спрат да ме преследват. Или да ме убият.

— Искаме да знаем кой още е замесен — прекъснах го спокойно.

— Замесен в какво?

— Разбери ме, Аслан, не съм следовател. Просто ти задавам въпросите, които ще ти зададат на разпита. Не се опитвам да те измамя. Не е стратегия. Обяснявам ти всичко.

— Това също може да е стратегия — усмихна се лукаво той.

— Досегашният ти живот е приключил. Ще заведем дело срещу теб. Оръжията, връзката с Хенри Лавинг, фактът, че искаш да изтръгнеш информация от Джоан Кеслер.

Усмивката на чеченеца поизбледня, когато чу колко знам.

Бърт продължи да наблюдава равнодушно. Очите на Цагаев се стрелнаха към нея.

— Коя е приятелката ти? — попита ме той. — Защо мълчи?

— С кого работиш?

— Работя в магазините си за килими и в ресторанта си. Защо ме арестувахте? Подхвърлихте оръжия в багажника ми и се опитахте да ме убиете с бомба. Доста неприятности ще си имате. Имам право на адвокат.

— Записахме телефонния ти разговор.

— Фалшификат, както казах. Дойде ми до гуша. Много сте скучен, сър.

Въздъхнах.

Погледнах към Бърт. Тя вдигна леко показалец.

Сбърчих чело и след миг кимнах. Отблъснах стола назад и станах.

Бърт насочи очи към камерата.

Аз пристъпих към нея и я изключих, извадих щепсела от контакта, навих кабела и се запътих към вратата, стиснал камерата под мишница.

Цагаев не каза нищо, но ококори очи. Явно се питаше защо отнасям видеокамерата. Какво не исках да запечатам за поколенията?

Отворих вратата, а Бърт се изправи и застана зад Цагаев. Спусна щорите на еднопосочното огледало. Впери поглед в окованите в белезници ръце на Цагаев, после го отклони към скута му. По лицето иМ се изписа известно доволство. После се настани до него и извади от джоба на сакото си пластмасов несесер с размерите на тефтерче. Беше яркочервено, сякаш предупреждаваше, че съдържимото е опасно.

Дръпна шумно ципа и Цагаев ахна.

Аз излязох и оставих вратата да се захлопне сама зад гърба ми.

Глава 51

— Чакай! — изкрещя затворникът. Лицето му беше поаленяло. — Моля те, бъди търпелив! Много съм объркан. Карам си по шосето и изведнъж — бум! — ето ме тук и животът ми виси на косъм. Разбираш, нали? Сигурен съм, че разбираш!

Обърнах се точно преди вратата да се затвори. Пъхнах крак в процепа да я спра. Погледнах назад. Цагаев се взираше в червения несесер. Бърт ме изгледа безучастно.

— Шикалкавиш — казах на Цагаев.

— Не, не! Няма да ти губя времето. — Лицето му посърна. — Моля те…

Върнах се в стаята, оставих камерата до вратата и се облегнах на масата.

— Ако ни съдействаш, ще се погрижа никой да не безпокои семейството ти, освен за разпит, стига да не са извършили нищо престъпно.

— Не, невинни са!

— Няма да бъдат подложени на репресии. Ще уредя да ги преместят другаде. Ще закрилям и теб по време на процеса и ако ни окажеш пълно съдействие, ще препоръчам на ФБР и на прокурора да го имат предвид като смекчаващо вината обстоятелство.

— Можеш ли да защитиш семейството ми? — прошепна той. — От Хенри Лавинг?

— Да — твърдо отговорих. — Ще пазя и теб от него.