Ан Райс - Полунощ

Още и още от историята на Мейфеър стигаше до него на парченца и късчета. Като че ли всеки в енорията знаеше, че той е ходил в къщата. На масата в кухнята си баба Луси О’Хара веднъж хвана ръката му.

- Чух, че са изпратили Деидре Мейфеър надалече и ти си ходил в онази къща заради нея, нали така, отче?

Какво, за бога, трябваше да каже? Поколеба се.

- Аз познавам това семейство. Мери Бет беше истинска грандама, можеше да ти разкаже как е било в онази старата плантация, защото беше родена там веднага след Гражданската война и не бе идвала в Ню Орлиънс чак до осемдесетте години на миналия век, когато я доведе чичо и? Жулиен. О, а той беше същински джентълмен от Юга. Още си спомням как яздеше коня си по Сейнт Чарлз авеню; беше най-красивият старец, когото съм виждала. А онази плантация била наистина огромна, в Ривърбенд, казват, в книгите слагали нейни илюстрации дори след като съвсем западнала. Господин Жулиен и госпожица Мери Бет сториха всичко да я спасят. Но не можеш да спреш реката, когато си е наумила да погълне някоя къща.

- А Мери Бет беше истинска красавица - тъмнокоса, с диви очи, не беше деликатна като Стела, нито пък безцветна като госпожица Карлота. А казват, че и Анта била красавица, макар че аз самата никога не съм я виждала. Но Стела беше истинска вуду кралица. Да, точно Стела, отче. Стела владееше сили, познаваше еликсири и разни ритуали. Можеше да прочете бъдещето ти на карти. Гледа на моя внук Шон. Такива му ги наговори, че му изкара ангелите. Беше на едно от онези луди партита на Първа улица, където се лочеше контрабанден ликьор и се танцуваше направо на верандата. Такава беше Стела.

- Тя харесваше моя Били. - Внезапен жест към избледнялата фотография на скрина. - Онзи, който умря във Войната. Казах му: «Били, чуй ме. Въобще не припарвай до тези жени». Тя харесваше всички хубави млади мъже. Заради това и брат и? я уби. В ясен ден тя можеше да накара небето да се заоблачи. Това си е самата Божия истина, отче. Обичаше да плаши сестрите в «Свети Алфонс», като караше из градината им да се вихрят бури. И трябваше да видите каква буря се разрази над онази къща в нощта, когато умря. Казват, че всички прозорци били изпочупени. Същински потоп и вихрушки вилнели из цялата къща. Стела накарала небесата да ридаят за нея.

Отец Матингли седеше безмълвен, опитваше се да преглъща от поизстиналия чай, пълен с мляко и захар, но запомняше всяка дума.

Вече не се отби в къщата на Мейфеър. Не смееше. Не искаше детето да си мисли - ако въобще беше там - че има намерение да разкаже онова, което бе обвързан да пази в тайна завинаги. На месите търсеше жените с поглед, но рядко ги виждаше. Все пак енорията беше голяма. Може би ходеха в някоя друга църква или пък в малкия параклис за богаташите в Гардън Дистрикт.

Чековете от госпожица Карлота обаче продължаваха да идват. Това знаеше със сигурност. Отец Лафърти, който водеше сметките на енорията, му показа чека преди Коледа беше за две хиляди долара - и тихо отбеляза как Карлота Мейфеър използва парите си, за да поддържа света около себе си хубав и мирен.

- От училището в Бостън са изпратили у дома малката и? племенница, предполагам си чул това.

Отец Матингли отвърна, че не е. Стоеше на прага на офиса на отец Лафърти и чакаше…

- Е, мислех, че си станал близък с онези дами - рече отец Лафърти. Той беше откровен човек, по-стар от своите шейсет години, не беше клюкар.

- Просто ги посетих един-два пъти - отвърна отец Матингли.

- Казват, че малката Деидре била болнава - продължи отец Лафърти. Остави чека на зелената попивателна на писалището и го загледа. - Не можела да ходи на училище, трябвало да остане вкъщи с частен учител.

- Тъжна работа.

- Така изглежда. Но явно никой не смее да попита нищо. Никой не си прави труда да иде там, за да се убеди, че това дете наистина получава добро образование.

- Те имат достатъчно пари…

- Да, достатъчно, за да накарат всички да си мълчат. Дори успяха да покрият убийство.

- Така ли мислиш?

Отец Лафърти като че водеше някакъв вътрешен дебат със самия себе си. Все още се взираше в чека на Карлота Мейфеър.

- Предполагам си чул за стрелбата - рече той, - когато Лайънъл Мейфеър застреля сестра си Стела? Не е прекарал и ден в затвора за това. Госпожица Карлота уреди всичко. Намеси се и господин Кортланд, синът на Жулиен. Между тези двамата всичко може да се уреди. Тук никой не попита нищо.

- Но как, за бога, са…

- Изпратиха го в лудница, разбира се. Как е живял там никой не знае, защото е бил в усмирителна риза.