Ан Райс - Полунощ

Дипломира се като магистър по история за две години, точно когато в кампусите из цяла Америка избухваха студентски протести срещу войната във Виетнам и употребата на халюциногенна дрога бе станала същинска мания сред младите, които се изливаха в Хейт Ашбъри8. Но точно преди това Майкъл взе изпитите за предприемач и основа своя собствена компания.

Светът на децата на цветята, политическата революция и персоналната трансформация чрез дрога бяха все неща, които той така и не успя да разбере напълно, неща, които не се докоснаха до него. Танцуваше в балната зала «Авалон» на музиката на «Ролинг Стоунс», пушеше трева, от време на време гореше ароматни пръчици, слушаше записите на Бисмила Кан и Рави Шанкар. Дори отиде с едно свое гадже на страхотния хепънинг «Be In» в Голдън Гейт Парк, където Тимъти Лиъри9 говореше на своите последователи да «се настроят, да се включат и да се отрежат». Но всичко това нямаше особено обаяние за Майкъл.

Историкът в него не можеше да бъде запленен от повърхностната, често глупава революционна реторика, която се чуваше отвсякъде. Той можеше само да се смее тихичко на вечеря с приятелите си марксисти, които явно не знаеха нищо за работническата класа. И гледаше с ужас онези, които с наслада разрушаваха късчета от мозъка си, дори целите си мозъци с мощните халюциногени.

Но се учеше от всичко това; учеше се, докато се опитваше да го разбере. И огромната психеделична любов към цвета и шарката, източната музика и дизайн неизбежно оказаха влияние върху неговата естетика. Години по-късно той щеше да продължава да твърди, че огромната революция в съзнанието през шейсетте е обогатила абсолютно всеки американец - че възстановяването на стари къщи, създаването на разкошни обществени сгради, с пълни цветя площади и паркове, дори изграждането на модерните търговски центрове с мраморни подове, фонтани и цветни лехи - всичко това е директно наследство от онези съдбоносни години, когато хипитата от Хейт Ашбъри окачваха папрати по прозорците на апартаментите си и драпираха вехтите си мебели с ярко оцветени индийски кувертюри, когато момичетата закичваха пословичните цветя в разпуснатите си коси и мъжете смениха безличните си дрехи с ярки ризи и оставиха косите си да израстат дълги и буйни.

Майкъл не хранеше никакво съмнение, че това време на вълнения, дрога и дива музика всъщност е родило цялата му кариера. Всички млади двойки из цялата страна обръщаха гръб на малките квадратни къщички в модерните предградия и благодарение на новородената любов към структурата и детайла, към различните форми, обръщаха все повече внимание на изисканите стари къщи в центъра на града. А в Сан Франциско тези къщи бяха безчет.

Майкъл постоянно имаше списък с чакащи нетърпеливи клиенти. Големите надежди можеха да се събудят, да се преродят, да се построят от разрухата. Скоро той имаше обекти в целия град. Най-много от всичко обичаше да се разхожда из порутена, плесенясала викторианска къща по Дивисадеро стрийт и да каже: «Да, мога да ви направя палат от това за шест месеца». Работата му печелеше награди. Стана известен заради красивите и детайлни скици, които изработваше. Изпълни няколко проекта без никаква архитектурна помощ. Всичките му мечти се сбъдваха.

Беше на трийсет и две, когато се сдоби със старинна къща на Либърти стрийт, реставрира я отвън и отвътре и направи апартаменти за майка си и леля си, а той самият живееше на горния етаж, с изглед към светлините на центъра на града, точно в стила, който винаги бе искал. Книгите, дантелените завеси, пианото, красивите антики - притежаваше всичко това. Направи си огромен скосен терасовиден покрив, на който можеше да седи и да пие лъчите на непостоянното калифорнийско слънце. Вечната мъгла, стелеща се от океанския бряг, рядко се разнасяше, преди да е стигнала до най-високата точка на неговите владения. И тогава той бе запленен не само от лукса и изтънчеността, които само бе зървал преди толкова много години в Юга, но и от оскъдната топлинка и слънцето, които помнеше с толкова много любов.

Когато стана на трийсет и пет, вече се бе превърнал в преуспял мъж с добро образование. Беше изкарал и скътал първия си милион в портфейл общински акции. Обичаше Сан Франциско, защото усещаше, че той му е дал всичко, което винаги бе искал.

И въпреки че се бе издигнал сам, както мнозина в Калифорния, и бе изградил свой стил в перфектно съзвучие със стила на много други подобни хора, Майкъл все пак донякъде си оставаше онова упорито хлапе от Айриш Ченъл, израснало, обирайки грахчетата от чинията си със залък хляб.