Ан Райс - Полунощ

Как майка му успяваше да обича всички тези хора, беше друга история. История, която Майкъл не можеше да разбере напълно. Опитваше се да разсее тихото и? нещастие. Той бе нейният най-близък и единствен приятел. Но знаеше, че нищо не може да я спаси. Тя беше изгубена душа тук, в Айриш Ченъл, жена, която говореше по-добре, обличаше се по-добре от всички останали, която молеше да се върне на работа като продавачка в универсалния магазин и никога не получаваше позволение; жена, която живееше за евтините романи, които четеше до късно през нощта - книги от Джон Диксън Кар, Дафни дьо Морие и Франсис Паркинсън Кейс - седнала на дивана в дневната, когато всички други спяха, облечена само с комбинезон заради жегата, отпиваща бавно и внимателно вино от увита с кафява хартия бутилка.

- Мис Сан Франциско - обръщаше се към нея баща му, - майка ми прави всичко вместо теб, не виждаш ли?

А в малкото случаи, когато тя се напиваше и започваше да заваля думите, той се втренчваше в нея с крайно презрение. Но никога не се опита да я спре. Все пак тя рядко стигаше дотам. Беше само заради идеята жена да седи и да пие сама като мъж, направо от бутилката цяла вечер. Майкъл знаеше, че баща му си мисли това, нямаше нужда да му го казва.

А може би се страхуваше, че тя може да си отиде, ако се опита да я контролира или командва. Той се гордееше с хубостта и?, със стройното и? тяло и дори с изтънчения начин, по който говореше. Дори сам и? купуваше вино от време на време - бутилки портвайн и шери, които той самият не обичаше.

- Сладки лепкави бълвочи за жени - казваше на Майкъл. Но точно това пиеха и пияниците и Майкъл го знаеше.

Дали майка му мразеше баща му? Майкъл така и не разбра със сигурност. В един момент от детството си научи, че майка му е с около осем години по-голяма от него. Но това изобщо не си личеше, пък и баща му беше хубав мъж и майка му, изглежда, също мислеше така. През повечето време бе мила със съпруга си, но тя бе мила с всички. Само че нищо на света не можеше да я накара да забременее отново, повтаряше го често, и откъм вратата на задната спалня се чуваха кавги, ужасни, приглушени кавги.

Имаше една история за майка му и баща му, но Майкъл така и не разбра дали е истина. Леля му я разказа след смъртта на майка му. Каза му, че родителите му се влюбили в Сан Франциско, преди самия край на войната, когато баща му бил във флота, и че тогава той бил голям хубавец в онази униформа и имал чар, който по онова време бил пленителен за момичетата.

- Приличаше на теб, Майк - каза леля му след години. - Черна коса, сини очи и едри ръце, също като теб. И нали помниш гласа му, красив глас, някак дълбок и мек. Дори и с онзи ирландски акцент.

И така, майка му много «хлътнала» по баща му, и когато той отново заминал отвъд океана, започнал да и? пише хубави поетични писма, ухажвал я и и? разбил сърцето. Но писмата не били писани от него. Написал ги най-добрият му приятел, образован мъж, който служел на същия кораб и научил доста за метафорите и цитатите от книгите. Майка му така и не разбрала това.

Всъщност тя се влюбила заради тези писма. И когато се оказала бременна с Майкъл, отпътувала на юг, доверявайки се именно на тях, и била приета от едно съвсем обикновено и сърдечно семейство, което уредило сватба в «Свети Алфонс» - щяла да се състои веднага щом баща му си вземел отпуск.

Какъв ли шок е било за нея да види малката уличка без никакви дървета, миниатюрната къща, в която всяка стая беше преходна, и свекървата, която слугуваше на мъжете и никога дори не сядаше на масата по време на вечеря?

Леля му му каза, че веднъж баща му признал за писмата на майка му. Тогава Майкъл бил още бебе и тя толкова се вбесила, че се опитала да убие баща му, и изгорила всички писма в задния двор. Но после се успокоила и се опитала някак да го преглътне. Все пак имала малко дете. Минавала трийсетте. Родителите и? били мъртви; имала само сестра и брат в Сан Франциско, така че нямала друг избор, освен да остане с бащата на детето си, пък и Къри не били лоши хора.

Особено обичала свекърва си, която се грижела за нея по време на бременността. И точно за тази част - обичта между двете жени - Майкъл знаеше, че е истина, защото майка му бе поела грижите за старицата на смъртния и? одър.

И баба му, и дядо му починаха в годината, когато Майкъл отиде в гимназията. Баба му през пролетта, а дядо му - два месеца по-късно. И макар че дотогава си бяха отишли много лели и чичовци, това бяха първите погребения, на които бе присъствал, и те се запечатаха в паметта му завинаги.