Ан Райс - Полунощ

Майкъл обаче отиде. Издокаран като същински малък джентълмен, той прекоси Гардън Дистрикт заедно с майка си.

Карибският салон го изуми. Това беше някакъв тих, зловещ свят на свещници, бели покривки, келнери, които приличаха на призраци, не, всъщност на вампирите от филмите на ужасите, с техните черни сака и колосани бели ризи.

Но истинското откритие бе, че майка му и сестра и? се чувстваха съвсем като у дома си на това място, смееха се тихичко, докато разговаряха, питаха келнера разни работи за супата от костенурки, за шерито, за бялото вино, което пиха с вечерята.

Това накара Майкъл да уважава майка си още повече. Тя не беше просто дама, излязла на вечеря. Тя бе свикнала с този начин на живот. И сега той разбра защо понякога плаче и казва, че би искала да си иде у дома, в Сан Франциско.

След като сестра и? си замина, тя боледува няколко дни. Лежеше и отказваше всичко, освен вино, което наричаше «моето лекарство». Майкъл седеше до нея, четеше и? от време на време, плашеше се, когато тя замлъкваше за часове. Но тя оздравя. Стана и животът продължи.

Майкъл често се сещаше за тази вечеря, за лекотата, с която разговаряха двете дами. Започна да минава покрай хотела. Гледаше с тиха завист всички онези добре облечени хора, които седяха вътре или пък чакаха под тентата своите таксита и лимузини. Не жадуваше ли да живее в техния свят? Не беше ли тази красота свръхестествена? Много пъти се чудеше. Изгаряше от желание да я изучи, да я разбере, да я притежава. И все пак влизаше в следващата врата, в дрогерията на Смит, и четеше комикси на ужасите.

След това дойде случайното откритие в библиотеката. Съвсем наскоро бе разбрал за съществуването на самата библиотека и всъщност откритието стана на няколко етапа.

Разхождаше се из детската читалня, търсеше нещо лесно и забавно за четене, когато внезапно видя отворена върху една от витрините чисто нова книга с твърди корици. Беше за шах. Книга, която учеше как се играе шах.

Шахът винаги беше изглеждал на Майкъл нещо особено романтично. Но той така и не можеше да си спомни как изобщо бе чул за него. Никога не бе виждал истинска шахматна табла. Разгледа книгата, взе я вкъщи, и започна да я чете. Баща му я видя и се изсмя. Той знаел как се играе шах, играел постоянно в пожарната. Не било нужно да го учиш от книга. Направо било тъпо.

Майкъл каза, че може да го научи от книга, и затова го учи.

- Ами добре, учи го - отвърна баща му. - После ще играем.

Това беше страхотно. Още някой можеше да играе шах. Може би дори щяха да си купят шахматна дъска и фигури. Майкъл прочете книгата за по-малко от седмица. Вече знаеше как се играе шах. За час отговори на всички въпроси на баща си.

- Е, добре, не ми се вярваше, ама наистина си научил как се играе - рече баща му. - Сега трябва само да купим шах. - И отиде в центъра. Когато се върна, носеше шахматна дъска, която надхвърляше всички мечти на Майкъл. Фигурките не бяха просто символи - конска глава, крепост, епископска шапка - бяха абсолютно детайлни. На гърба на вдигналия се на задните си крака кон, седеше рицар; епископът5 бе вдигнал ръце в молитвен жест. Царицата бе с корона и дълга коса. Топът представляваше крепост на гърба на слон.

Разбира се, бяха от пластмаса, от магазина на Д. Х. Холмс. Но бяха толкова по-изтънчени от всичко, което бе виждал по илюстрациите на книгата, че бе напълно завладян от тях. Нищо, че баща му наричаше коня «моя ездач». И те започнаха често да играят шах.

Голямото случайно откритие не беше, че бащата на Майкъл наистина знае как се играе шах, нито че бе купил толкова красив комплект. Всичко това беше много хубаво. И, разбира се, играта ги сближи. Великото случайно откритие беше, че Майкъл бе успял да научи от книгите нещо повече от интересни истории… те можеха да му дадат нещо повече от болезненото мечтаене и копнеж.

Бе научил от книга нещо, за което останалите смятаха, че трябва да бъде научено от практиката и опита.

Вече стана по-смел в библиотеката. Разговаряше с библиотекарите. Научи, че съществуват неща като «тематичен каталог». И започна да чете напосоки, като обсебен.

Първи бяха колите. Намери много книги за коли. От тях научи всичко за двигателя, за това как се правят колите и доста обърка баща си и дядо си с тези си знания. После потърси в каталога нещо за пожарникарите и за пожарите. Изчете историите на компаниите в големите градове. Прочете за пожарните коли, за най-големите пожари в историята, като този в Чикаго6, и за пожара във фабриката за рокли «Тиангъл»7 и отново имаше шанс да обсъди това с баща си и дядо си.