Ан Райс - Полунощ

Макар че, знаеш ли, Стефан, винаги има хора, които устояват, а ние изпитваме съчувствие единствено към онези, които не издържат на изтезанията.

- Влезте и поседете за малко с мен - каза свещеникът - и ще ви кажа каквото знам за нея.

И аз веднага му зададох най-вълнуващите ме въпроси, тъй като таях слабата надежда, че местните може и да грешат. Изпращана ли е молба до местната епископия? Да, и оттам я осъдили. А до Парламента в Париж? Да, и те отказали да изслушат случая и?.

- Вие видяхте ли тези документи с очите си?

Той кимна печално, отвори едно чекмедже и ми подаде омразния памфлет, за който ми бяха споменали, с неговите отвратителни гравюри на Сузан Мейфеър, агонизираща в пламъците. Хвърлих този боклук встрани.

- Наистина ли графинята е такава ужасна вещица? - попитах.

- О, това се знае нашир и надлъж - прошепна той, като вдигна високо вежди, - само дето никой нямаше куража да каже истината. И добре че графът проговори, за да изчисти съвестта си, а старата графиня прочете онази демонология на инквизитора и откри там точни описания на странните неща, на които тя и внуците и? от доста време ставаха свидетели. - Изпусна една дълбока въздишка. - А ще ви кажа и още една отвратителна тайна. - Той отново зашепна: - Графът имаше любовница, много влиятелна дама, чието име не трябва да бъде замесвано в този случай. Но от нейната собствена уста знаем, че графът е бил ужасен от графинята и полагал големи усилия да прокуди мислите за любовницата си от ума си, когато бил в присъствието на жена си, защото тя можела да прочете всичко в сърцето му.

- Мнозина семейни мъже могат да последват този пример - казах аз с отвращение. - Но какво доказва това? Нищо.

- О, но не разбирате ли? Точно затова го е отровила след случката с коня. Решила е, че всичко може да се припише на падането и няма да я заподозрат.

Не казах нищо.

- Но тая работа е известна тук - каза той лукаво - и утре, когато тълпата се събере, забележете накъде гледат всички и ще видите графиня Дьо Шамилар от Каркасон на трибуната за зрители пред затвора. Но, моля ви, не сте го чули от мен.

Пак замълчах, но потънах в още по-дълбоко отчаяние.

- Не можете да си представите каква власт има дяволът над тази вещица - продължи той.

- Моля ви, осветлете ме.

- Дори след като я разпъваха жестоко на масата за мъчения и смачкаха краката и? в металните ботуши, след като гориха стъпалата и? с желязо, тя не призна нищо, само викаше майка си и крещеше: «Роелант, Роелант», а после и «Петир». Сигурно това са имената на нейните демони, тъй като сред приближените и? няма такива хора. Тогава с помощта на тези демони тя изпадна в унес и не изпитваше вече и най-слабата болка.

Не можех да слушам повече!

- Може ли да я видя? - попитах. - Много е важно да се срещна с нея, за да я разпитам. - И тук извадих своята дебела книга с научни наблюдения на латински, който този старец едва четеше, и задърдорих за процесите, на които съм бил свидетел в Брамберг, и за тъмниците за вещици, където били измъчвани със стотици, и много други неща, които го впечатлиха достатъчно силно.

- Ще ви заведа при нея - каза той накрая, - но ви предупреждавам, че може да е изключително опасно. Когато я видите, ще разберете.

- Какво имате предвид? - поинтересувах се, докато той ме водеше надолу по стълбите на светлината на една свещица.

- Защото тя още е красива! Ето колко я обича дяволът. Ето защо я наричат негова невеста.

После ме поведе по един тунел, който продължаваше под нефа на катедралата, където римляните бяха заравяли своите мъртви в древността и през който стигнахме до затвора от другата страна. Изкачихме една вита стълба до последния етаж, където графинята бе заключена зад толкова дебела врата, че тъмничарите едва я отвориха. Като държеше високо свещта, свещеникът се насочи към дъното на дълбоката килия.

През решетките проникваше съвсем слаба светлина. Останалата идваше от свещта. И тогава я видях на сламеника - с бръсната глава, слаба, сгърчена, в разпокъсана роба от грубо платно, но все пак чиста и искряща като лилия, както я бяха описали нейните поклонници. Бяха обръснали дори веждите и? и перфектната форма на голата и? глава и пълната липса на коса придаваха на очите и? и на цялото и? изражение някакво неземно сияние, когато тя вдигна поглед и ни огледа, един по един, внимателно, с едва доловимо и някак безразлично кимване.

Такова лице човек очаква да види под ореол, Стефан. Ти също си го виждал, нарисувано с маслени бои на платно, както ще ти припомня след малко.