Анди Андрюс - Проницателят

Прегледах ги набързо. Тиквички. Маргаритки. Краставици. Незабравки. Олеандър. Изтравниче. Цинии. Бамя. Диня. Ряпа. Латинки. Лилии. Здравец. Тиква. Перуники. Камбанки. Ипъпеш. Пакетчетата бяха стотици – колкото можеше да побере куфарът. Бяха най-разнообразни.

Смутени и объркани, всички се струпахме около куфара, заприказвахме тихо и заразмествахме пакетчетата. В един момент Дейв Уинк измъкна от дъното малък бял пощенски плик. Хората отново притихнаха. Мълчаливо окуражен от всички ни, Дейв бавно и внимателно го отвори.

Измъкна отвътре сгънат лист хартия, показа го на всички и го разгъна.

– Писмо – каза той и вдигна очи към нас. – От него е. – После ми го подаде с думите:

– Ти го прочети. Нека всички да слушаме.

Взех писмото и се засмях леко, край мен също се чу тих смях. Погледнах първата страница.

Беше изписана на ръка с треперлив старчески почерк. Зачетох високо:

Мили приятели,

Отдавна съм сред вас и съм се грижил за всички ви повече, откокото предполагате. Много пъти, дори когато не сте ме виждали, нито сте чувтвали присъствието ми, аз съм бил край вас – наблюдавал съм отблизо и съм слушал внимателно.

Времето, което прекарвате на тази земя, е дар, който трябва да се използва мъдро. Не пилейте излишно думите или мислите си. Помнете, че дори и най-простичките дейстия оставят неизмерима следа в света...И тя е съществувала вечно.

Не мисля, че някога ще ме видите отново, поне не и тук, на този свят, но вярвайте, че семената, които съм посял във вас, са достатъчни, за да ви помогнат да вървите напред. Това са семената на новия поглед. През предизвикателствата, които ви предстоят, ще разберете, че тзи семена са по-ценни от диаманти и злато.

Разбира се, че в тежки времена хората неизменно търсят отговор.

Понякога той лежи пред очите им, но те не го виждат, защото им липсва правилната гледна точка. Мнозина от вас са изпитвали това през живота си. Но днес вие знаете една тайна, която много други не разбират. Причината в тежки времена да не намирате отговор е, че към този момент отговор не съществува!

Когато са отчаяни, хората най-силно се нуждаят от нова гледна точка. Защото тя носи покой. Покоят води до яснота на мисълта. Ясната мисъл ражда нови идеи. А от идеите разцъфва...отговорът. Нека съзнанието и сърцето ви винаги остават чисти. Гледната точка може да бъде изгубена толкова лесно, колкото и да бъде намерена...

Оставих ви всички семена в куфара просто, за да ви напомня, че вие също трябва да засаждате ваши семена в сърцата на онези, до които се докосвате. Ще почетете паметта ми най-добре с ваше дело.

Не съм си отишъл завинаги. Винаги ще съм наблизо. Най-хубавото предстои.

Джоунс

Хората започнаха да приближават един по един. Мнозина прочетоха отново писмото сами и си взеха пакетчедве от семената в куфара, преди да си тръгнат. Когато останахме малцина, си разделихме Останалите семена.

По негласно споразумение куфарът сега е общ и се предава от ръка на ръка. Понякога Тед го държи в "Опаковай и изпрати", така че хората да го видят и пипнат, когато идват по работа.

После Ал го държи известно време в кафене "Бежинет" или пък Тед и Катрин го вземат в железарията. Няколко седмици Нанси го държа при себе си в "Морска пяна", после Робърт Крафт го взе в спортния магазин на голф-клуба. Виждал съм го и зад касата при Том и Клей в аптеката.

Аз ли? Всеки път, когато видя белокос старец, се взирам внимателно в него. Мисля, че все още се надявам. Усмихвам се, когато виждам царевицата, израсла край някоя пощенска кутия, или дините в нечий двор. По която и улица да мина днес, навсякъде личат следите от срещата ни с Джоунс. Хората засадиха семената от куфара, точно както бяха приели засадените в техния живот семена, родили у всички ни твърдата увереност, че докато имаме сили да виждаме в себе си и в другите онези неща, които ни позволяват да премислим, да си поемем въздух и да започнем живота си наново, най-хубавото все още предстои. Това беше големият дар, който получихме, дарът на новия поглед... Получихме го от един старец на име Джоунс.

Ваканционно селище – парк на брега на Мексиканския залив с множество хотели, вили и бунгала. Намира се на територията на щата Алабама. – Б.пр

Уилям Пен Адеър "Уил" Роджърс (1879-1935) – американски каубой, комик, хуморист, фейлетонист и актьор от индиански произход. Придобива световна известност, обожаван в американското общество. – Б.пр