Анди Андрюс - Проницателят

Тя замълча, потънала в мислите и спомените си. После изведнъж сякаш се стресна и се върна към действителността.

– Какво казвах? А, да. Та така, на Харисън му беше много тежко. Не беше готов да умре.

Разбира се, аз също не бях готова за това. Как въобще е възможно човек да бъде готов за това, мислехме и двамата. Той беше стигнал дотам, че плачеше непрекъснато и не искаше да става от леглото. Аз също плачех много. Както и да е, няколко седмици преди смъртта на Харисън една нощ се събудих и чух как съпругът ми се смее. После чух от стаята му и още един, непознат глас.

Нанси замълча.

– Първо помислих, че си е пуснал телевизора, но след няколко минути станах и отидох да проверя какво става.

Жената вирна брадичка, сякаш имаше намерение да заяви нещо недвусмислено и ни предизвикваше да го оспорим.

– Надникнах при Харисън и видях, че до него е седнал Джоунс. Разбира се, тогава не знаех, че това е Джоунс, не го познавах. За мен той беше просто някакъв непознат старец, който по някакъв начин е влязъл в дома ни. В първия момент се ужасих. Изтичах веднага да проверя вратите, но те си бяха заключени, затворени с веригите отвътре. Опитах се да се обадя в полицията, но телефонът не работеше. Мобилният ми също отказа. После си помислих: ,Добре де, сигурно Харисън го е пуснал да влезе. " Е, той не беше ставал с дни от леглото, така че не бях убедена, че така е станало, но все пак...

Тя сви рамене. Всички в кафенето мълчаха и стояха абсолютно неподвижно. Единственото движение беше отварянето на вратата и стъпките вътре на още и още хора, които продължаваха да влизат, докато Нанси разказваше:

– Върнах се при съпруга си. Джоунс се представи и каза, че е най-добрият приятел на Харисън. Съпругът ми повтори думите му: каза, че старецът е най-добрият му приятел, но аз отлично знаех, че ние никога преди не сме виждали Джоунс. Харисън изглеждаше спокоен...дори щастлив.. така че аз седнах на един стол в ъгъла на стаята и се заслушах. Двамата си говореха, говореха си безспир. Най-накрая Джоунс някак си насочи разговора към майката на Харисън. Тя починала, преди ние да се оженим, така че аз не я познавах, но бях слушала много истории за нея. Мъжът ми много я обичаше. Както и да е, Джоунс каза: "Помниш ли, Харисън?

Помниш ли как майка ти слагаше голямата маса на Деня на благодарността и на Коледа?" Когато старецът каза тези думи, съпругът ми затвори очи и се усмихна. Не го бях виждала толкова щастлив от дълго време, гласът на Джоунс го успокояваше... Приласкаваше го. После Джоунс каза: "Харисън? Помниш ли какво сервираше майка ти на гостите? Шунка, печена пуйка, сладки картофи, кифлички и грах? Приготвяше варена царевица със сметана, боровинков сос и желирана салата." При тези думи аз се наведох напред, за да ги чувам, защото старецът говореше все потихо и по-тихо. Тогава Джоунс каза: "Но всички най-много обичаха десертите на майка ти, нали, Харисън? Тя правеше най-хубавите десерти. Кейк с орехи, кокосова торта, онези малки банички с ябълки... А помниш ли захарните бисквити? Но ти най-много обичаше пая с тиква, нали, Харисън? Помниш ли?" После Джоунс продължи: "А помниш ли какво казваше майка ти на гостите всеки път, когато раздигаше масата след вечеря? Помниш ли, Харисън? Точно преди да поднесе десерта? Тя отнасяше празните чинии, но винаги преди това казваше: "Задръжте си вилиците... Най-хубавото предстои!" Сълзите се стичаха по бузите на Нанси.

– Както ви казах – продължи тя храбро, – на никого не съм разказвала тази история.

Преди да си тръгне, Джоунс целуна съпруга ми по челото и каза: "Не трябва да се страхуваш повече, Харисън. Задръж вилицата. Най-хубавото предстои."

Всички мълчахме, защото не можехме да продумаме, а Нанси добави:

– Никога повече не видях Джоунс, докато той не се появи отново тук преди няколко седмици. Аз бях... Аз сложих вилицата в ръката на Харисън, когато почина. Той ме помоли да го сторя. – Тя отново вирна брадичка. – И се радвам, че го сторих! Аз вече вярвам в същото...

Вярвам, че най-хубавото предстои.

Няколко минути продължи мълчанието след думите ѝ. А през следващите три часа хората се надпреварваха да разказват истории за Джоунс, за Гарсия или Чен – използваха името, под което го бяха познавали. Поли беше влязла в кафенето още докато говореше Нанси и ме накара и аз да разкажа какво е означавал за мен Джоунс и как съм се запознал с него.

Беше дошъл и Пат Симпсън със съпругата си Клаудия. Той разказа, че видял за първи път Джоунс по времето, когато бил още момче, и как старецът се намесил и му попречил да се забърка в много сериозни неприятности.