Анди Андрюс - Проницателят

След това чухме още няколко подобни истории за навременната намеса на Джоунс.

Брендън, седемнайсетгодишният син на Шарън Тейлър, видял Джоунс за първи път преди три години – тогава бил на четиринайсет. По онова време претърпял автомобилна катастрофа – бил в колата заедно с още няколко по-големи момчета. Шарън се кълнеше, че когато преди няколко седмици видели Джоунс из града, Брендън заявил, че това е същият старец, който бил до него в линейката веднага след катастрофата преди три години. Всъщност, продължи Шарън, след катастрофата момчето непрекъснато разказвало за този старец, но парамедиците от "Бърза помощ" я уверили, че освен тях и раненото момче в линейката не е имало никой друг и че детето навярно е бълнувало от шока.

Бойд Крофърд пък разказа, че преди почти десет години той и синът му извадили посред нощ един старец от вълните на Улф Бей. Били излезли за скариди и едва не минали през него с лодката. Това бил Джоунс. Тогава си помислили, че са го спасили.

– Излезе обаче – каза Бойд, – че старчето спаси нас. По онова време аз и момчето ми си бяхме влошили отношенията. Почнахме да се мразим, това беше цялата работа. Не беше редно и добре си го знаехме. Жената плачеше ден и нощ за това. Но ние просто не знаехме как да оправим нещата. Старият шегаджия ни сдобри – още там, на лодката. Не си спомням дори как стана дума за това, но когато слънцето изгря, аз и моето момче се прегръщахме и сълзите ни течаха ей-така. А старецът изчезна, преди да стигнем до пиката. Повече не го видяхме... Е, допреди няколко седмици.

Най-после историите свършиха или нямаше повече хора, които да искат да споделят.

Огледах се и видях, че в малкото кафене вече са се събрали повече от сто души. Ясно беше, че всеки един от тях е свързан по някакъв начин с моя стар приятел. Колкото повече мислех за това, толкова по-смайващо ми се струваше.

Честно казано, не знаех какво да мисля за всички тези истории, в които Джоунс се бе оказвал някъде на правилното място или пък изчезвал неочаквано. Но не беше възможно да отрека, че съществуваше схема – Джоунс се бе появявал винаги там, където е било нужно нещо специално. Където е бил нужен някой специален. Това се бе случило в моя живот и в живота на всички хора, събрани около куфара тази сутрин.

Огледах се. Познавах повечето, знаех къде работят. Вече беше почти единайсет часът на обяд, явно всички бяха решили да не ходят на работа днес. Други притежаваха магазини, които явно щяха да останат затворени. Имаше и родители, дошли с децата си, които днес нямаше да ходят на училище.

Погледнах си часовника още веднъж, после обърнах въпросително очи към Поли. Тя вдигна глава високо и леко сви рамене. Аз си поех дълбоко въздух и се изправих.

– Никой от присъстващите тук не знае как да се свърже с Джоунс – започнах, – прав ли съм?

Мълчание.

– Някой има ли представа къде бихме могли да изпратим куфара, за да се върне той при Джоунс?

Пак мълчание.

– Ако никой не възразява – внимателно продължих аз, – мисля, че трябва да отворим куфара. Не е заключен. Няма нужда да чупим нещо или да го отваряме насила. Да проверим дали вътре няма нещо, което да ни насочи... Адрес... Или нещо друго.

Всички се съгласиха, че трябва да отворим куфара, така че аз го обърнах със закопчалките към мен. Всички бяха затаили дъх. Хората в кафенето до един чуха изскърцването на закопчалките, когато ги плъзнах встрани. Открехнах вехтия куфар около сантиметър.

В този момент едно пакетче семена изпадна от него и се плъзна на масата. Пакетче от онези по шейсет цента. Хората проточиха шии и направиха крачка напред, за да видят какво има в куфара. Взех пакетчето, огледах го и го вдигнах, така че всички да го видят. Обикновено хартиено пакетче със семена, не по-голямо от карта за игра. Всички сме виждали такива пакетчета милион пъти на градинския щанд в големите магазини. Семена от невен.

Докато оглеждах пакетчето, някой се приближи твърде много, за да види какво става, и неволно бутна масата, на която лежеше куфарът. От сътресението от него изпаднаха още две пакетчета със семена, същите като първото, но този път в едното имаше семена от домати, а в другото – от лайкучки.

Взех ги и ги подадох на Тед, застанал точно срещу мен.

– Давай – каза той. – Отвори го. Така и сторих.

Когато старият очукан капак се вдигна, встрани изпопадаха множество ярки пъстри пакетчета със семена, най-различни семена. Куфарът беше препълнен с тях, те преливаха над ръбовете му, онези, които бяха заемали горната половина, паднаха на масата и на пода.