Анди Андрюс - Проницателят

Старецът беше Джоунс, възрастният мъж, който от време на време се появяваше в града, а после пак изчезваше. От няколко дни работеше нещо по къщата на семейство Шиърсън, които живееха на същата улица, а Ян и по-рано го бе виждала да обикаля квартала. Никога не беше разговаряла с Джоунс, но познаваше много хора, които редовно си приказваха с него. Освен това, доколкото ѝ беше известно, всички го обичаха.

– Толкова съжалявам – каза старецът и приближи към отворения страничен прозорец на Ян. – Не исках да ви изплаша. Опитах се да привлека вниманието ви, докато карахте на заден ход.

– Божичко – ахна Ян, – и аз съжалявам! Явно просто не съм внимавала достатъчно. Аз просто... Други неща са ми на главата. Мога ли да ви помогна с нещо?

– Ами да – усмихна се старецът. – Дали случайно не сте се запътили към плажа?

Ян колебливо кимна и той продължи:

– Не искам да ви се натрапвам, но бихте ли ме закарали дотам? Боя се да не закъснея.

Имам среща за обяд.

Джоунс замълча и видял колебанието ѝ, наклони глава и каза с жален глас:

– Моля ви.

Обикновено Ян за нищо на света не би качила в колата си човек, когото не познава. Но този старец не ѝ се стори опасен.

– Добре – отвърна тя и се зачуди какво ли би казал Бари за решението ѝ да вози някакъв непознат, но после си каза, че това вече няма никакво значение. – Качвайте се. Да сложим ли куфара в багажника?

– Не – побърза да отговори Джоунс и се настани на мястото до шофьора. – Той е малък.

Ще си го държа в скута. Всъщност сме само на няколко минути път от ресторанта, в който отивам. Срещата ми е в "Морска пяна", между другото. Да не би и вие да отивате някъде наблизо?

Ян опита да се усмихне, но нищо не излезе. – Всъщност аз отивам в същия ресторант –

изрече тя кратко.

– Ами чудесно! Чудесно! – зарадва се старецът. – Значи не ви създавам никакви трудности. В ресторанта имам среща с моя най-добър приятел.

Ян изсумтя нещо в отговор, но понеже усети, че трябва да поддържа разговора, попита:

– Вие сте господин Джоунс, нали?

– Без "господин" – отвърна старецът. – Просто Джоунс. А вие сте Ян Хенсън, прав ли съм?

– Да – кимна тя и веждите ѝ се вдигнаха от почуда. – Аз съм. Срещали ли сме се преди?

– Не – засмя се Джоунс. – Не сме се срещали. Но вие сте съпруга на Бари. А Бари е моят най-добър приятел.

Ян замълча и влезе в паркинга пред ресторанта, но беше стъписаш: Какво? Как е възможно този старец да е най-добрият приятел на Бари? През живота си не съм чувала Бари да споменава и дума за него. И защо, за Бога, Бари е поканил чужд човек с нас на обяд... при това точно днес?

Бари вече седеше и чакаше на ъгловата маса, когато Ян и Джоунс влязоха. Веднага му стана ясно, че двамата се запътват към масата. Заедно. Какво става? – почуди се той. Още една от изненадите на Ян? Защо е довела чужд човек? Това е онзи тип Джоунс, виждал съм го да се мотае наоколо. Не мога да повярвам. Просто не съм в настроение за...

Бари се изправи да ги посрещне. Тримата си размениха смутени поздрави – женената двойка на прага на развода и старецът, когото съпрузите не познаваха, но всеки от двамата мислеше, че другият го е поканил с тях на обяд.

Поръчаха си рачешки щипки, сандвичи със стриди и студен чай. Джоунс беше весел и спокоен. Ян и Бари чакаха всеки да обясни на другия присъствието на възрастния мъж, разменяха си напрегнато безсмислени реплики, които няколко минути по-късно бяха прекъснати от човек, който познаваше както тях двамата, така и Джоунс.

Когато общият им приятел си тръгна, Бари изгледа първо седналата до него Ян, после Джоунс на отсрещната страна на масата и каза:

– Вижте, не искам да бъда груб, но какво всъщност става тук?

– Той е твоят най-добър приятел – озъби се Ян. – Ти ми кажи какво става.

– Кой е най-добрият ми приятел?

– Ами той! – отвърна Ян и посочи Джоунс.

– Моля? – Бари не можеше да реши дали е объркан или по-скоро разгневен. – Никога през живота си не съм разговарял с този човек!

– Предполагам, че технически това е точно така – намеси се Джоунс, – но веднъж се засякохме в супермаркета и ти ми кимна. А и веднъж в църквата ми каза "здравей". Идвах на няколко служби.

Съпрузите се втренчиха невярващо в непознатия, без да могат да разберат защо току-що ги бе излъгал така. Или дали ги беше лъгал изобщо...

– Така че в общи линии – обясни Джоунс – продължавам да твърдя, че в момента съм най-добрият приятел, с когото всеки от вас двамата разполага. Може би има хора, които познавате от по-отдавна... Може би дори има хора, които харесвате повече... Но точно днес – и Джоунс вдигна вежди – нямате на света по-добър приятел от мен.