Анди Андрюс - Проницателят

– Както казах, край Бари има много хора, които непрекъснато му казват колко е прекрасен

– Защити се Ян.

– Може и така да е – отвърна Джоунс с крива усмивка. – Тия други хора може и да са стотици... Но единственият човек, който действително има значение за Бари, си ти. За него другите хора не са от значение, защото той обича теб. Само теб. Затова само твоите думи на обич могат да го накарат да се почувства обичан.

Джоунс видя как разбирането плъзна като слънчев лъч по лицето на Ян. Това му даде кураж да продължи:

– За съжаление всеки човек изразява любовта си по точно определен начин и за да се почувства сам той обичан, другият трябва да му засвидетелства обичта си точно по същия този начин, да му "проговори" със същото "произношение". По тази причина съпругът ти прави всичко по силите си – отново и отново – чрез думите си да ти каже колко много те обича. Но ти не го разбираш, защото още не си изучила специфичното "произношение", чрез което той изразява любовта си. Това е така, защото ти самата изразяваш любовта си по друг начин – чрез дела.

През целия си живот – а още по-малко по време на брака си – нито Бари, нито Ян бяха получавали просветление, но сега това се случи и те го осъзнаха. Джоунс видя, че вниманието им е приковано напълно от думите му, и продължи да обяснява:

– Млади човече – обърна се той към Бари, – твоята съпруга отчаяно се опитва да ти покаже любовта си, като прави различни неща за теб. Също така отчаяно тя чака да чуе твоето "обичам те", но не изказано чрез думи, а изразено с някакви конкретни дела, предназначени специално за нея. Но ти също не си разбирал нейното "произношение", тези дребни постъпки и услуги са ти се виждали маловажни и Ян се е почувствала сама и необичана.

Съпрузите безмълвно се взираха в Джоунс. Очите на Ян бяха пълни със сълзи.

– Той е прав – обърна се тя към Бари. – Как не съм го разбрала по-рано. Аз мислех, че не правиш нещата, за които те моля, защото не ме обичаш.

– И аз не съм разбирал – призна Бари. – Не знаех, че тези дреболии са толкова важни за теб.

– Млади човече – попита Джоунс, – дали ще можеш да изучиш и друг начин за изразяване на обичта си освен този, който вече владееш? Ще ти бъде ли по силите да миеш чиниите, да готвиш или да чистиш от време на време... Пък може и да подрежеш тоя имел пред верандата, а?

– Да – отговори Бари бързо. – Да. Ще мога.

– Ами ти, мило момиче? – обърна се Джоунс към Ян. – Искаш ли и ти да изучиш едно ново "произношение"? Ще можеш ли да се справиш с това да казваш понякога няколко одобрителни думи на Бари, да вмяташ няколко "обичам те" в разговора?

– Да, ще мога. И ще го направя – отговори тя, но думите ѝ не бяха насочени към Джоунс, а към Бари, който беше видимо развълнуван.

Ян прегърна съпруга си:

– Прости ми. Не знаех...

– Ти ми прости – отвърна Бари. – Като си помисля колко близо бяхме до това да...

сложим край.

– А и двамата сте се обичали през цялото време – грейна Джоунс. – Видяхте ли?

Трябваше ви само една нова гледна точка.

– Знаете ли, господине – обърна се Бари към Джоунс, без да пуска Ян от прегръдката си,

– Аз наистина обичам жена си. Бих дал живота си за нея.

Джоунс тихо се засмя.

– Това е прекрасно – каза той, – но помни, че тя не иска да даваш живота си... Иска просто да подкастриш онзи храст.

Ян и Бари искаха да си поговорят още с Джоунс и се опитаха да го задържат, но той бе казал всичко, което имаше за казване. Учтиво отклони всичките им предложения да му се отплатят, не прие дори да го подслонят или да го поканят на вечеря, извини се и продължи да крачи на изток. Семейство Хенсън гледаха след него. Сега вече осъзнаха с пълна сила, че не знаят абсолютно нищо за този старец – нито откъде е дошъл, нито дали ще го видят отново.

– Божичко... Куфарът му – измърмори Бари, когато фигурата на Джоунс се скри в далечината.

– Какво за куфара? – попита Ян.

– Трябваше поне да му предложа да го понося вместо него.

СЛЪНЦЕТО ЯРКО ГРЕЕШЕ, когато Джоунс стъпи на кея на Гълф Стейт Парк и бавно закрачи по него. Аз го чаках, седнал на една от масите за пикник, вдигнал крака на пейката до нея. Пиех безалкохолно и зяпах рибарите.

Поздравихме се и заприказвахме – най-вече за моя живот и какво ми се е случило, след като се бяхме разделили. Не че толкова държах да говорим само за мен. Самият Джоунс проявяваше силна неохота да разказва, когато станеше дума за него. Питах го къде е бил и той отвърна: "Къде ли не", после го попитах с какво се е занимавал междувременно и отговорът беше: "С разни работи". В някакъв смисъл беше дразнещо, но аз си знаех, че не бива да настоявам повече.