Анди Андрюс - Проницателят

Ян заплака с глас и скри лице в дланите си. Бари се смути, защото изведнъж осъзна, че е повишил тон и сега доста клиенти от другите маси поглеждат нервно към тях.

Джоунс леко докосна Ян по рамото и каза:

– Хайде да се разходим.

Хенсънови бяха твърде объркани и никой от тях не се сети да плати сметката, но само един поглед и едно намигване от страна Джоунс към седналата пред касата Нанси оправиха всичко.

Тримата бързо напуснаха заведението.

След минута крачеха по плажа. Ян вече не плачеше, но вървеше със скръстени ръце, забила поглед в земята. Ядът на Бари още не беше минал и той попита:

– Какво правим сега тук? Трябва да се връщам в банката.

Старецът, който вървеше между двамата съпрузи, настоя:

– Само още няколко минути. Остани с мен. Нали помниш – той смушка с лакът значително по-едрия от него мъж, – аз съм най-добрият ти приятел.

Бари поклати глава и извъртя очи:

– Това е лудост.

– Млади човече – продължи Джоунс, без да обръща внимание на раздразнението му, –

когато ти си бил обичан от някого, как си разбирал за това?

– Моля? – Бари спря и се извърна към стареца.

– Продължавай да вървиш – кротко нареди Джоунс. Отговори ми на въпроса. Когато някой те е обичал, когато си се чувствал обичан от някого в миналото, как този някой е изразявал обичта си към теб?

– Казвал ми е.

– Какво ти е казвал?

– Казвал ми е, че ме обича.

– И по-точно? – настоя Джоунс. Бари въздъхна.

– Когато някой ме обича, той ми казва колко хубава работа имам. Казва ми, че изглеждам добре. Казва ми, че... че съм добър човек. Казва ми, че ме обича. Джоунс присви очи:

– Съпругата ти казва ли ти всички тези неща?

– Преди ми ги казваше. Ян се обади:

– Толкова много хора казват на Бари всичко това. Няма нужда да го чува и от мен.

Джоунс подмина коментара ѝ и отново се обърна към Бари:

– Ако тя никога не ти казва, че те обича, ти откъде си бил сигурен през всичките тези години, че тя наистина те обича?

– Сигурно просто съм приел, че ме обича – отвърна Бари замислено. – Мислех си, че Ян ме обича, защото винаги беше с мен. Остана с мен.

– Е, сега тя си тръгва – отбеляза Джоунс безстрастно. Бари спря и сложи ръце на кръста си:

– Накъде всъщност отива този разговор?

Ян също спря, а Джоунс застана пред тях и ги погледна в очите:

– Още един въпрос. Към двама ви... Става ли? Много неща сте преживели заедно – двайсет и една години сте делили и добро, и лошо. Ако днес имахте вълшебна пръчица и можехте само с едно махване да спасите брака си и да продължите нататък щастливи и сигурни във взаимната си обич... щяхте ли да го сторите?

Бари и Ян почти без колебание, но без никаква надежда, че предложеното от Джоунс може да се сбъдне, се съгласиха, че ако беше възможно, те биха спасили брака си.

– Ами добре. – Джоунс се усмихна и пое дълбоко въздух. – Това е чудесно! Лесно може да стане. Нуждаете се само от нова гледна точка.

Бари се намръщи отново и отвори уста да каже нещо, но Джоунс го изпревари:

– Не, не, не. Сега ще говоря аз. Вие ще слушате. От сегашната си гледна точка и двамата виждате само един провален брак. Аз обаче виждам просто недоразумение. Грешка в общуването. Ето какво имам предвид. Да си представим, че ти – Джоунс посочи Ян – си американка. А ти – той посочи Бари с театрален жест – си шотландец! Някой от вас двамата срещал ли е някога жив шотландец?

– Да – отвърна Ян. – Една братовчедка се омъжи за шотландец. Сега живее с него в родния му град.

– Той говореше ли английски? – невинно попита старецът.

– Разбира се – отвърна Ян. – Не че това имаше някакво значение.

– Какво имаш предвид?

– Ами тук никой и дума не разбираше от приказките му. Голям майтап стана, когато двамата си дойдоха в Щатите за Коледа.

– Именно! – възкликна Джоунс. – Схванахте ли сега какво искам да ви кажа!

Американецът и шотландецът говорят на един и същи език, но с толкова различно произношение, че често изобщо не могат да се разберат! При вас, приятели мои, положението е същото. Вие говорите на един и същи "език" – езика на обичта, защото всеки от вас наистина обича другия – но "произношенията" ви са започнали да се различават.

– Мило момиче – обърна се кротко Джоунс към Ян, – твоят съпруг наистина те обича.

Всъщност мисля дори, че те обича много. Но неговото "произношение" е такова, че той изразява любовта си чрез думи. Той я изказва. Това е и единственият начин за изразяване на любовта, на който Бари е способен. По тази причина той може да се почувства обичан само ако чува думи на обич в отговор.