П. Удхаус - Големи пари

В интервалите, докато пресушаваше чашата, пропиваше щастливо с фалшив, но мощен баритон. Стената, която делеше дневната на „Прасковен рай“ от дневната на „Кътчето“, се състоеше от един ред летви и хоросан, така че Бери, борейки се със своята трагедия, чу всяка нота.

Той потрепери. Ако любовта караше съседа му да се чувства така, то слава богу, че прояви твърдост и не обърна внимание на потропването му по прозореца.

След около двадесет минути колата, съдържаща капитан Кели и съучастника му, мистър Хоук, се появи на Мълбъри Гроув.

— Стигнахме — каза капитанът. — Слизай.

Мистър Хоук слезе.

— Сега — каза Кели, след като огледа терена, както подобава на военен, — ето какво ще правим. Отвори си ушите, пиянде такова. Минаваш в задния двор и оставаш там. Аз ще пазя тук, отпред. И помни, никой не трябва да излезе от тия две къщи. А ако някой влезе — е, по дяволите, ще трябва да си остане там. Разбра ли?

Мистър Хоук поклати глава единадесет пъти жизнерадостно и охотно.

— И’ам си пищов — изфъфли той.

Ако сте на диета от големи уискита и малки соди, подплатени сегиз-тогиз с по някое чисто бренди и всичко това поемано на кратки интервали през един цял дълъг следобед и последвалата го вечер, резултатът ще се окаже, образно казано, нож с две остриета. В случая с Д. Б. Хоук положителният ефект беше неговото транспортиране до задния двор на „Кътчето“ с пистолет в ръка — подвиг, който никога не би бил постигнат само с една гола лимонада. Дотук нещата вървяха според плана. Но имаше един доста съществен детайл, а именно, в резултат на гореспоменатата диета способностите на мистър Хоук съвсем се бяха размили.

Както си стоеше, подпрян на единственото дърво в задния двор на „Кътчето“ и вдишваше сладкия нощен въздух на Вали Фийлдс, замъгленият му мозък действаше на бавни обороти. Имаше някакъв мътен спомен за някакъв объркан разговор с някакъв негов приятел, капитан Кели, в процеса на който бяха казани доста неща, но все пак беше останал в неведение по три точки.

Те бяха следните:

(а) Кой беше той?

(б) Къде беше той?

(в) Защо беше там?

Именно към разрешаването на този троен проблем се беше насочил в момента.

В известен смисъл нещата се свеждаха до онова, върху което си е блъскал главата и Марк Аврелий. Но мистър Хоук имаше предимство пред въпросния римски император и философ. Последният търсил обяснение на съществуването си в големия свят на човешките същества. Докато Д. Б. Хоук искаше само да знае защо е подпрял това дърво насред нещо, което приличаше на квартален заден двор.

Очевидно, струваше му се, трябва да има някаква основателна причина и реши, че ако само може да остане за малко напълно неподвижен и концентриран, ще си спомни всичко.

Ето защо за известно време мистър Хоук притихна, размишлявайки върху първопричините. И все още размишляваше, когато Съдбата му помогна, като накара ръката му, облегната върху дървото, да се подхлъзне. Мистър Хоук загуби равновесие, повали се встрани и получи силен удар по лявото ухо. И шокът постигна онова, което мисълта сама не успя да разреши. Както си седеше на земята и търкаше болното място, паметта му постепенно се възвръщаше на трона си.

Сега си спомни. Вече всичко беше ясно. Капитанът го беше паркирал тук, в тази градина, да предотврати, ако трябва и със сила, излаза на младия Конуей или на неговия червенокос приятел. Мистър Хоук стана и изтупа панталона си с решителен жест. Все още усещаше леко виене на главата, но поне беше намерил отговора на фундаменталния въпрос.

Д. Б. Хоук се беше снабдил за тази експедиция с голяма джобна манерка, като усещаше инстинктивно, че тя със сигурност в един момент ще се окаже полезна. Сега я измъкна и отпи яко от съдържанието ѝ. Настроението му, което започна с дружелюбно безразличие, а после се обърна в самосъжаление, сега се смени отново. Ако в този момент някой беше осветил лицето на мистър Хоук, щеше да забележи върху него едно неумолимо изражение. Главата му се изпълни със сурови мисли по отношение на Бери и приятеля му. Ще се прокрадват те и ще се измъкват под носа на добрия човек? Ха! Не са познали! Така си помисли мистър Хоук.

С широк властен жест, предназначен да изрази презрението и пренебрежението му към всички подобни дребни съзаклятничета, той разпери драматично ръка. За беля, обаче, това беше ръката, която окончаваше с дланта, която пък окончаваше с пръстите, които от своя страна държаха манерката; и пръстите, неспособни да посрещнат внезапното натоварване, разхлабиха захвата си. В следващия момент скъпоценният предмет беше изчезнал в нощта и доскорошният му собственик, обхванат от паника, се зае с издирването.