П. Удхаус - Големи пари

— Какво мога да направя? Ще ти кажа какво мислех да направя, ако искаш. Дойдох да те помоля да изпратиш твоите горили във Вали Фийлдс, където живее, и да се погрижат за него.

— Да му строшат кокалите?

— Няма да има нужда да му трошат кокалите. Необходимо е само да се задържат Конуей и червеноглавия тип далече от борсата достатъчно дълго, за да мога да си откупя акциите. Днес не могат да направят нищо, борсата е затворена. Но ако някой не ги спре, те ще цъфнат там рано сутринта утре. Щях да ти кажа да изпратиш горилите да ги сгащят в къщата и да ги държат, докато не съм готов. Можеха да размахат пистолет под носа им, за да ги накарат да кротуват. Имам нужда от два часа утре, за да уредя всичко. Но каква е ползата да говорим за това сега? — каза мистър Хоук възмутено. — Като няма никакви горили!

И продължи да размишлява печално върху този недостатък. Капитан Кели също размишляваше, но мислите му бяха поели друга насока.

— Това е добра идея — заключи накрая. — Не очаквах, че ще ти дойде наум.

— Кое е добра идея?

— Да се затворят ония двамата в къщата?

— А-ха? И как ще стане това?

Капитан Кели пусна една от редките си усмивки.

— Ние ще го направим.

— Кои ще го направят?

— Ти и аз. Ще отидем там и ще го направим тази вечер.

Мистър Хоук се облещи. Алкохолното му изстъпление бе замъглило до голяма степен умствените му способности, но едно такова просто изречение все пак можеше да разбере.

— Аз? — изпелтечи с недоверие. — Мислиш си, че ще тръгна да нахълтвам в къщите на хората с пистолет в ръка?

— Ъ-хъ!

— Не ща.

— Щеш — каза капитан Кели, — или предпочиташ да оставиш тия двамата да се измъкнат с плячката.

Мистър Хоук потрепери. Перспективата не беше приятна.

— Ти самият каза какво ще стане — продължи капитанът, — ако не бъдат спрени. Ще се докопат до всички акции, някой ще заподозре какво става, цените ще се вдигнат и когато решим да купуваме, ще ни излезе през носа.

— Спомням си как „Никел Корпорейшън“ започна сутринта на десет и стигна до сто и дванадесет за два часа, след като се пусна някакъв слух — кимна мистър Хоук. — Това беше преди пет години. Същото ще стане с „Рогата жаба“. Когато акциите започнат да играят, не знаеш какво те чака — той спря. — Но да ида във Вали Фийлдс и да размахвам пищов! — трепереше леко като желе. — Не мога да го направя.

— Ще го направиш — Капитан Кели беше неумолим. — Имаш ли пистолет?

— Разбира се, че нямам пистолет.

— Тогава тичай да си купиш — нареди капитанът — и ме чакай тук в девет.

Капитан Кели изгледа критично мистър Хоук. Не му хареса как приятелят му се намърда в колата. Като чувал с въглища на два крака, помисли си той.

— Хоук — процеди през зъби, — ти си фиркан!

Мистър Хоук не отговори. Зяпаше добродушно някъде пред себе си. Очите му бяха като на риба, която не пращи от здраве.

— Е, добре — изрече решително капитанът. — Може би чистият въздух ще ти дойде добре.

Той зае мястото си зад волана и колата потегли. Биг Бен 15 15 Биг Бен — часовникът на сградата на Английския парламент. — Б.пр. отброи девет.

— И’ам си пищов — мистър Хоук взе да става разговорлив.

— Затваряй си устата — скастри го Кели.

Мистър Хоук се изкикоти тихо и се сгуши в седалката си. Колата се плъзна към Слоун Скуеър. Мистър Хоук кимна на дежурния полицай.

— И’ам си пищов — информира го той като стар приятел.

Когато поетът Бън (1790-1860) е говорил за сърцето, паднало на колене под товара на бедите, той, разбира се, както всички поети, се е изразил фигуративно. Общественият ни транспорт може само да благодари на бога, че мъката няма тегло. Ако тежестта на човешката скръб можеше да се измери в конкретни килограми и грамове, омнибус номер три, който свали лорд Бискъртън малко преди 8.30 вечерта на ъгъла на Крокслей Роуд във Вали Фийлдс, никога нямаше да може да направи своя курс от Лондон. Щеше да поднесе и да спре, а колелата му щяха да се изметнат. Защото сърцето на Бисквитата тежеше като танк.

През целия дълъг летен следобед, като се започне от разговора му с мистър Хоук, та до вечерта, унинието му се задълбочаваше. И то с основание.

„Какво — беше попитал Д. Б. Хоук — ще спре онзи червеноглав обесник да събере малко пари и да започне да изкупува, още щом отворят борсата?“

Бисквитата можеше да му каже съвсем точно. Преградата, която стоеше между него и каквато и да било покупателна дейност на борсата, беше скъперничеството, недоверието и липсата на далновидност у човешките същества. Беше им се предложило голямо богатство в замяна на един щедър жест, а те не го направиха. Всички до един му отказаха заема, който би му дал възможност да се развихри в борсата на следващата сутрин и да обърне в пари получената информация, касаеща „Рогата медна жаба“.