Уилям Уортън - Татко

Връщам се вкъщи. Казвам на Джоан, че татко е в същото състояние и че съм говорил с лекаря. Искам от нея да отиде да го види; може би той ще я разпознае. Според нея майка е сравнително добре, но твърде разтревожена. Убедена е, че татко е луд.

Сестра ми си тръгва, а аз отивам да видя мама. Джоан е спуснала щорите и върху челото на майка има кърпа. Разпознавам универсалния семеен лек за всичко; дори и да нямаш температура, сложи си мокра кърпа на главата. Мисля, че това по-скоро е сигнал „Болен съм“, отколкото нещо друго. Но видът на мама е ужасен. Сядам на леглото до нея. Тя веднага започва да нищи една от любимите си теми.

— В това семейство има лудост, Джаки. Татко ти имаше глух братовчед; Орийн, брат му, не беше съвсем добре с главата.

Орийн е един от чичовците ми; трябва да призная, че наистина е доста ексцентричен.

— После Джой, барабанист в джазов състав. Накрая трябваше да го затворят в лудница.

Синът на Орийн, Джой, катастрофира с мотоциклет и получи фрактура на черепа.

Майка не спира. Очевидно е изготвила подробен списък на всички от семейство Тремънт три поколения назад. Тя дори споменава първия братовчед на дядо ми, който, докато прескачал ограда в Уискънсин с пушка в ръка, натиснал по невнимание спусъка, изстрелът отнесъл долната му челюст, което му пречело да се храни. До края на живота си се криел от хорските очи.

Не изпуска нищо. Всеки от семейството на баща ми, който е бил по-различен, е включен в списъка й.

Не споря с нея, но семейството на баща ми е напълно нормално. Това са обикновени хора, работили през целия си живот. Няма алкохолици. Чичо Пийт би могъл да влезе донякъде в тази категория, но той работи до седемдесетата си година; всъщност не може да се каже, че бе алкохолик; просто обичаше чашката. Първите ми братовчеди от таткова страна — трийсетина на брой — работят за прехраната си. Държавата е натрупала куп пари от социалните осигуровки на семейството.

Сега мама започва да говори конкретно за татко. Колко особен е бил винаги; как леля Труди, най-голямата му сестра, я била предупредила да не се омъжва за него.

Мога да си представя това предупреждение. Тремънтови са големи майтапчии, а майка никога не е притежавала чувство за хумор. Врон е същата. Не си струва да се шегува човек с такива хора — вместо да подемат шегата, те побесняват. Майка често се хваща за нещо, казано на шега, отнася се към него сериозно и го използва след това. Подозирам, че определението на леля Труди за брат й Джак като „особен“ попада точно в тази категория.

О, Господи! Мама е убедена, че татко не е напълно бял. Моят прадядо, дядото на татко, е имал индианска кръв: бил от племето на ирокезите. Но за майка той не е бил индианец, а негър. Баща ми наистина е тъмен за ирландец, с чувствени устни и едри бели зъби. Освен това има високи скули. С годините заприличва все повече на индианеца от старите монети от пет цента.

Майка има приятелка на име Фани Хогън. Няма по-вулгарна жена на света от нея. Развежда се със съпруга си, след като първо го вкарва в лудницата, после изритва дъщеря си от къщи, когато е само на шестнайсет години. Оттогава живее сама. Като дете я мразех и се страхувах от нея.

Години наред Фани управлява живота на майка: казва й какви дрехи да носи, избира приятелките й. Майка обича да има някой около нея, който да й казва какво да прави, за да може след това да се оплаква и да си намира оправдания. Това вероятно не е много оригинално като поведение. Когато мама среща татко, Фани Хогън е обзета от ревност.

Казва на мама, че вероятно татко има негърска кръв и че тя ще роди негърчета. Някой от неговите хора трябва да е кръшнал в бараката за дърва — така се изразила. Настоявала майка да се увери как стоят нещата, като огледа гръбначния стълб на татко; в най-долната си част трябвало да бъде жълт или кафяв. Преди да се оженят, майка завлича татко на плажа, за да може да го огледа, но тогава са се носили цели бански и идеята не се осъществила.

През нощта след сватбата им непрекъснато е светвала лампата и оглеждала гърба на татко, за да види дали не се е омъжила за негър.

Тя винаги е твърдяла, че се е омъжила за човек със съмнителен произход. А сега най-сетне това започва да излиза наяве и доказва нейната правота.

Опитвам се да бъда спокоен. Знам, че майка само се опитва да се защити. Тя страда, комплексът й за малоценност я кара да удря наляво и надясно; колкото е по-изплашена, толкова по-лоша става.

Иска ми се да бях осъзнал проблема с нея още като дете. Докато всичко върви добре, майка е щедра и мила. Но когато се чувства уязвима, я обзема паника. Ако ревнува или се чувства необичана или пренебрегната, положението става невъзможно.