Уилям Уортън - Татко

Гледаме тълпата. Пред очите ни се разиграва голямо блъскане и флиртуване; всички са облечени главно в джинси и леки ризи. Предполага се, че трябва да си навършил двайсет и една години, за да влезеш в такова място, и това изискване се спазва строго. Момичетата обаче изглеждат по-млади. Все пак не трябва да забравям, че напоследък почти всяка жена под четирийсет години ми изглежда като дете.

Татко се е захласнал. Почти забравя да пие бирата си.

— Хей, Джони, това е по-добро от Фейъс Тиътър във Филаделфия някога.

Той върти глава и се смее. Когато се смее, слага ръка пред устата си и покрива зъбите си. Двамата с татко имаме разделени предни зъби — искам да кажа, значително разделени, поне на половин нормален зъб. Татко е страшно чувствителен към това. И при неговия баща е било така. Колкото до мен, аз съм прекалено инатлив или суетен и се гордея с тази си особеност. Приемам я като белег на мъжката линия в нашето семейство. Но нито Били, нито Джаки са го наследили. Марти да, и това ни струваше една значителна сума за зъболекар. Аз дори харесвам разделени зъби при жени, но не е възможно да се очаква, че едно момиче ще е във възторг от това.

Татко така се смущава от разделените си зъби, че никога не се усмихва или смее, без да постави ръка пред устата си и затова сега си седи и се хили зад ръката си.

Изпиваме бавно бирата си, слушаме музиката и се забавляваме в продължение на около час. Връщаме се вкъщи около десет часа. И двамата сме уморени, едва успяваме да се доберем до леглата си. Дори и през ум не ни минава да включваме телевизора.

На следващия ден нещата започват добре. Чувам как татко се пипка с дрехите си и оправянето на леглото. Правя си йогистките упражнения и премитам. Татко излиза към девет часа. Дори си намира лекарствата и сяда заедно с мен, готов за закуска. Движенията му са по-бързи. Седи по-изправен, яде по-бързо. Спомням си как бързо поглъщаше храната си като млад; питам се дали ще започне да се храни отново така.

Дори водим сравнително логичен разговор. Преди години му бях дал кутия с бои. Бях му осигурил всичко, от което можеше да има нужда, включително две средно големи платна.

Тогава той се отдаде на рисуване и нарисува няколко ужасяващи картини, каквито никога не бях виждал. Постави ги в рамки за мама и сега те висят в спалните.

Първо, татко не използва платната, които му оставих. Каза тогава, че ги бил спестявал; предполагам, че ги е запазил за бъдещите си шедьоври. Купува платна от памук, опънати и залепени върху пресован картон. Размерите им бяха петнайсет на двайсет и два сантиметра. За татко картините са ръчно изработени и ръчно оцветени фотографии. Той се залавя да рисува картини с размери на снимки. И дори рисува от снимка. Нищо не може да го убеди да рисува директно от природата или да използва въображението си. Иска да рисува това, което може да измери.

Една от картините му представлява индианец, който тъче на вертикален стан насред пустинята; всичко това на платно, не по-голямо от снимка с размери дванайсет и половина на седемнайсет и половина сантиметра. Татко вероятно е господарят на четката с три косъма. Тази негова индианска рисунка е чудесен пример на координация между окото и ръката, но като картина не струва.

Нарисува и две картини, разпределени на платното с помощта на цифри. Това е точно според неговите разбирания. И двете са в приемлив размер: трийсет на четирийсет и пет сантиметра. Едната е „Свещеното сърце“, а другата — „Благословената майка“. Той постави и тях в рамки; закачени са в спалнята до леглото, на което спя. И тук работата му е съвършена: изключително съчетание на цветове и точно спазване на линиите. И двете могат да бъдат използвани като модели за рисуване върху разделеното с цифри платно.

Но тази сутрин на закуска той ми казва, че с кариерата му на художник е свършено. Оказа се, че се е опитал да нарисува един от манастирите в чест на Сан Фернандо. За миг си помислих, че наистина е ходил до Сан Фернандо, но се оказа, че отново става въпрос за фотография. Показва ми я; опитал се беше да я оразмери. Невъзможна картина за прерисуване. Не съм сигурен дали и аз бих могъл да създам добре композирана картина от този хаос. На преден план имаше храсталак, следва празно калифорнийско небе, което заема поне половината от снимката. Между храсталака и небето е натикана жълтеникавата сграда под ъгъл към плоскостта на снимката. Нещата се влошават допълнително от арки, минаващи през най-близката страна на сградата. Това практически не се поддава на композиция, подобно на стрела преминава от лява предна позиция до дясна задна.