Уилям Уортън - Татко

— Къде отиваш, Джони? Време ли е да си тръгваме?

— Отивам само да пия вода, татко; ще чакам в приемната. Ти поговори с доктора още малко.

Приема това с лекота; излизам. Седя и чакам. Изчитам всички списания; те продължават още почти два часа. Благодарен съм, че този човек няма много работа. Говоря със секретарката; японка е и следва психология. Преподават й някои от професорите, с които и аз съм работил преди двайсет години. Един университет е място, където като че ли времето спира.

Боря се с желанието да започна да крача из помещението като баща пред родилно. Безпокоя се от липсата на пациенти. Може би тази част на деня е мъртво време за „лудите“ на майка ми.

Само офисът в тази сграда трябва да струва цяло състояние; освен това и секретарка, режийни разноски… Ако съм на негово място, от тревога ще отида в лудницата за една седмица.

Най-сетне излизат. Бърборят си и се смеят.

— Господин Тремънт, трябва да кажа, че историята на баща ви е едно от най-интересните неща, които някога съм чувал. Честно казано, не мисля, че по-голямата част от хората имат толкова реалност в ежедневния си живот, колкото той има в своето съществувание в Кейп Мей.

Шокиран съм. Секретарката седи и слуша. Бях привикнал към всеобщо разпространената представа за психиатрите като мистериозни хора, които тайно се ровят във вътрешния механизъм на подсъзнанието. Делибро говори за татковата самоизмама, като че ли те двамата току-що са гледали интересен филм и сега го коментират. Известно време мислите ми препускат като бесни, докато най-сетне разбера, че това е най-добрият подход към татко. Същността на въпроса е всичко да се разкрие, за да бъде обезвредено. Начинът, по който третира баща ми като само още един случай — може би много интересен и оригинален — но нищо чак толкова странно, вероятно е правилен.

Делибро поставя леко ръка върху рамото му. Няма нищо покровителствено в жеста. Двамата с татко са еднакво високи.

— Ние разговаряхме и баща ви разбира, че всичко това е само сън. Това е един сън с продължение, който той си е създал.

Маха с ръка от рамото на татко и ме поглежда внимателно.

— Бих искал отново да видя баща ви възможно по-скоро. Трябва да изясним окончателно кое е реално и кое сън; какво е възможно и какво не. Важно е да успеем да прехвърлим в реалния му живот най-хубавото от съня.

Татко се навежда към мен; гледа ме внимателно, за да разбере как приемам това.

Гордее се със себе си — личи в позата и в усмивката му; художникът е разкрит. Делибро се хили и на двама ни.

Няма причини господин Тремънт да не събере всичко в едно. Дълги години не е получавал удоволствие от реалния живот и той е създал един щастлив свят в съня си. От момента на възстановяването му всичко това се е променило. Последните седмици е бил щастлив; стените падат и той пренася в истинския живот радостта, която е прикривал толкова дълго.

Делибро моли татко да остане в приемната сам няколко минути, докато поговори с мен. Той се усмихва и се отпуска на един от столовете. Секретарката му се усмихва и знам, че ще я заговори веднага щом излезем. Питам го, дали е добре.

— Всичко е наред, Джони. Може би докторът ще обясни нещата по-добре на теб, отколкото на мен. Всичко е така сложно, все още не мога да разбера какво става. Слушай внимателно какво ще ти каже, после ще ми обясниш.

Сядаме и Делибро ме пита дали имам някакъв опит с психоанализата, дали някога съм се консултирал с психиатър или пък съм чел достатъчно по темата. Разбирам, че не мога да се измъкна.

— Не съм практикувал повече от двайсет години, но защитих докторат по педагогическа психология. Чел съм някои статии, но не съм бил подлаган на психоанализа.

— В такъв случай мога да говоря откровено. Мисля, че баща ви и шизофреник. Познавате ли работите на Р. Д. Лейнг?

Кимам. Чел съм неговата „Политика на опита“.

— Поддържам определението му на шизофренията като начин за справяне с живота. Такова явно доказателство на тази дефиниция като вашия баща рядко се среща. Има главно два случая: или хората не могат да запазят нещата дълго за себе си и следователно стават нефункционални, или запазват изцяло самоизмамите си непокътнати до смъртта, скрити от другите. Травмиращото преживяване на баща ви в болницата очевидно е изкарало на повърхността скрития му свят и е нарушило поддържания с години баланс. Той е типичен пример за хора, които вършат това успешно. Литературата ни предлага няколко примера на превръщане на тези скрити, лични светове в споделени изживявания; Джонатан Суифт, Уилям Фокнър или Толкин. Това е възможно само за изключително интелигентен, надарен с живо въображение човек със силна воля. Баща ви е изразходвал богатите си възможности в своя въображаем свят. Очевидно не е могъл да реализира възможностите си в реалния живот. Сътворил е един свят, който напълно го задоволява и го прави щастлив.