Джим Стовъл - Последният подарък

Забелязах, че очите на Джейсън се навлажниха, а така наречените алергии на госпожица Хейстингс отново започнаха да се проявяват. Признавам, че и в моето гърло имаше буца. Джейсън си пое дълбоко въздух и започна своето изложение:

— През първия месец на изминалата година аз бях много ядосан и раздразнен, че не съм получил като всеки друг наследство, изразяващо се в парични знаци. Още повече се разочаровах, когато научих за плановете на моя чичо за следващата година от живота ми, които тогава ми изглеждаха напълно ненормални. Последва срещата ми с дара на труда и с Гас Колдуел в Тексас.

Когато Гас Колдуел ми заповяда да копая дупки и да строя ограда, любовта беше последното нещо, което ми идваше наум. Поглеждайки назад обаче осъзнавам, че господин Колдуел е изпитвал голяма любов към чичо Ред, която се прехвърли и към мен. Той ме обичаше достатъчно, за да направи всичко възможно аз да науча целия урок, който чичо Ред искаше да знам за труда. Освен това научих, че добре свършената работа също поражда любов. Когато в края на дълъг изтощителен ден можеш да се подпреш на лопатата и да се наслаждаваш на залеза на фона на правата стабилна ограда, която сам си построил, в теб се поражда чувството, че светът е наред.

През месеца, в който научих за дара на парите, аз разбрах, че любовта към тях води до празно и безсмислено съществуване. Но когато човек се научи как да обича хората, а парите да използва, всичко си идва на място.

От дара на приятелството научих, че е възможно да обичаш другите така, както никога преди не си си представял. Когато мислиш само за себе си, винаги ще се разочароваш. Но когато мислиш на първо място за другите и за тяхното благо, всичко се нарежда по най-добрия начин както за тях, така и за теб.

От дара на учението разбрах, че хората, които не притежават материални неща, но обичат да учат и го правят при всеки удобен случай, са наистина богати. В моя живот се появи такава любов към знанието, и не мога да повярвам, че съм бил толкова егоистичен, че да пренебрегна мъдростта на времето, преследвайки собственото си падение.

Дарът на проблемите ме научи, че пречките не са нищо друго, освен предизвикателства, пред които се изправяме. Преди година гледах на проблемите като на нещо крайно лошо, което трябва да елиминираш или, още по-добре, да заобиколиш. Когато обаче човек погледне на проблемите си през очите на любовта, той разбира, че зад света стои един висш план и че проблемите са му дадени, за да научи чрез тях различни уроци и да се превърне в по-добър човек.

Дарът „Семейство“ ме научи, че семейство има там, където има любов. Хората се чувстват като едно семейство, когато прибавят любов към взаимоотношенията си. Без нея семействата са просто група хора, които са попаднали в едно и също родословно дърво.

Дарът „Смях“ ме научи, че за да обичаш живота, трябва да му се наслаждаваш. А когато човек може да се смее както на добрите, така и на лошите неща, той започва да усеща любовта, която животът може да му предложи.

Докато се занимавах с дара „Мечти“ аз осъзнах, че животът поначало е изпълнен с любов към всичко, което ни заобикаля. Нашите мечти, стремежи и цели са външната изява на тази любов, която усещаме отвътре.

Преди да се срещна с дара „Щедрост“, аз смятах, че ако подариш нещо, то става притежание на друг, а ти оставаш с по-малко от преди. Истината е, че когато даваш от любов, накрая и даващият, и получаващият имат повече от преди.

Дарът на благодарността ме научи, че когато помним и се радваме на всички чудесни неща, които са ни били дадени, ние се чувстваме обичани.

И последно, от дара на днешния ден научих, че ако ми остават само двадесет и четири часа живот, бих искал в тях да почувствам и да раздам възможно най-много любов.

Джейсън спря за малко и се прокашля. Тъкмо щях да му кажа колко съм доволен от изпълнението на последната му задача, свързана с дара на любовта, когато той продължи:

— Ако трябва да определя какво означава любовта, бих дал за пример това, което чичо Ред направи за мен и ми даде през последната една година. Когато истински обичаш другите, твоята любов те променя, както и хората, които обичаш. Любовта на чичо Ред към мен, изразена чрез последния му подарък, промени завинаги живота ми и същността ми.

Джейсън се изправи и прегърна госпожица Хейстингс. После заобиколи бюрото и прегърна и мен. Благодари ни за всичко и каза, че непременно ще поддържаме връзка в бъдеще.

Когато постави ръка на бравата на вратата, аз го спрях с думите: