Джим Стовъл - Последният подарък

Тук Джейсън спря да изрежда. Не можех да повярвам, че е изпълнил задачата двадесет и девет поредни дни, а ще се провали на тридесетия. Най-накрая с безпокойство го попитах:

— А тридесетият ден, Джейсън?

Джейсън се засмя и каза:

— Тридесетият ден е днес и бих искал да почерпя вас и госпожица Хейстингс с няколко от моите домашно приготвени сладки.

Джейсън бръкна в торба, която не бях забелязал в краката му, и подаде на двама ни по няколко сладки. Аз почувствах облекчение, че Джейсън е изпълнил месечното си задание. Опитах сладките и отговорих:

— Не е зле, но се радвам, че мечтата ти не се върти около печенето на сладки.

Всички се засмяхме, а Джейсън продължи цял следобед да ни разказва за хората, които бе срещнал и на които бе раздал част от себе си през изминалия месец. Аз пък си припомних как един малък дар може да бъде приет като голям.

Когато Джейсън пристигна за поредната ни месечна среща, аз все още се чудех как е намерил достатъчно дарове в себе си, които да раздава в продължение на тридесет дена. Мислех си за всички уроци, които бяхме научили, и си припомних факта, че имаме само още няколко месеца до Последния подарък на Ред Стивънс за Джейсън. На този етап имах чувството, че всяка малка грешка може да провали цялата работа. С изпълнението на всяка следваща задача мисля, че и аз, и Джейсън чувствахме удовлетворение, но в същото време осъзнавахме, че вече имаме за губене повече, отколкото предния месец.

Мисля, че когато с госпожица Хейстингс и Джейсън се събрахме около масата в конферентната зала, и тримата нямахме търпение да видим какво ни е приготвил Ред Стивънс. Госпожица Хейстингс пусна записа и пред нас се появи познатият образ на Ред.

— Здравейте всички, поздравления за Джейсън и благодарности за господин Хамилтън и госпожица Хейстингс.

Тогава Ред Стивънс намигна с дясното си око — жест, който ме бе развеселявал повече от петдесет години. Това единствено намигване означаваше за мен цял набор от емоции и не очаквах да го видя отново след погребението му.

— Когато човек подготвя завещанието си и подобен видеозапис, няма как да не се замисли за целия си живот — продължи той. — Бил съм на толкова места и съм преживял толкова много неща, че е лесно да забравя, че съм живял само веднъж.

Помня, като млад бях толкова беден, че трябваше да изкарвам прехраната си с тежък труд и да спя на пътя. Помня също как съм бил в компанията на царе и президенти. Познавам от личен опит всичко материално, което този живот може да предложи. Обръщайки се назад, съм благодарен за всичко това.

Най-скъпите ми спомени обаче са от времето, което тогава считах за най-лошия момент в живота ми.

Ред спря, сякаш за да събере мислите си, и продължи:

— Джейсън, този месец ще научиш урок за нещо, което изцяло е липсвало в живота ти. Говоря за благодарността.

Винаги съм смятал за ирония, че хората, които имат най-много за какво да благодарят, често са най-неблагодарни, а хората, които на практика нямат нищо, често живеят живот, изпълнен с благодарност.

На младини, малко след като тръгнах по широкия свят, за да го покоря, срещнах възрастен мъж, когото днес бихме нарекли бездомник. По онова време имаше много скитници, които пътуваха из цялата страна и работеха каквото намерят, колкото да преживяват ден за ден. Беше по време на Депресията и някои от тези така наречени скитници бяха добре образовани и ерудирани хора.

Двамата с Джош пътувахме заедно почти година. Тогава ми изглеждаше много възрастен, но тъй като бях юноша, може само да ми се е струвало. Джош е един от малкото хора, които съм срещал, за които с ръка на сърцето мога да кажа: „Той никога не е имал лош ден.“ А дори и да е имал, отвън не му личеше. Докато пътувахме, често се оказвахме прогизнали до кости, премръзнали или гладни. Но Джош никога не си го изкарваше на хората, които срещахме. Той винаги имаше какво добро да им каже. Когато реших да се установя в Тексас и да търся там своето богатство, пътищата ни се разделиха. За него просто не беше вариант да се установява някъде. На раздяла го попитах как успява винаги да е в добро настроение. Той ми каза, че един от големите уроци, които неговата майка му е завещала, бил този за Златния списък.