Джим Стовъл - Последният подарък

В края на месеца искам да съобщиш на господин Хамилтън няколко от своите мечти. Тук няма верни и грешни отговори, а и не забравяй, че твоите мечти ще растат и ще се развиват с годините. Още по-важен от мечтите е самият процес на превръщането ти в мечтател.

Желая ти живот, изпълнен с приятни мечти!

Образът на Ред Стивънс изчезна и Джейсън остана няколко секунди с поглед, впит в сключените му на масата ръце. Най-накрая каза:

— Никога не съм мислил какво искам да направя с живота си. Винаги съм смятал за достатъчно просто да си живуркаш ден за ден.

Станах и докато се насочвах към вратата, казах:

— Джейсън, моментът е напълно подходящ да започнеш да мечтаеш, а по-добър учител в тази област от Ред Стивънс няма да намериш. С нетърпение ще чакам идването ти в края на месеца.

Излязох от конферентната зала и оставих Джейсън насаме с мислите и (надявах се) мечтите му.

Никога няма да забравя деня след малко повече от три седмици, в който Джейсън Стивънс стоеше от другата страна на бюрото ми и разказваше какви са дългосрочните му мечти. В началото говореше бавно, но после доби смелост.

— Ами, в началото списъкът с нещата, които искам да направя, да стана или да притежавам, беше доста дълъг. После обаче осъзнах, че всички те не бяха истински мечти, а просто неща, които можех да направя начаса. Просто досега не съм им отделил никакво време и внимание. Когато се замислих за Уолт Дисни, стигнах до няколко извода.

Джейсън спря за момент. Погледна госпожица Хейстингс, а после отново мен. Имах чувството, че търси подкрепа. Госпожица Хейстингс му се усмихна и кимна, което явно го насърчи и той продължи:

— Бих желал някак си, по някакъв начин, да помагам на младежи в неравностойно положение да живеят стойностно. Не говоря само за бедни младежи, а изобщо за хора, които не са проумели каква сила, мотивация и ценностна система трябва и могат да имат, за да живеят пълноценно. Искам да правя за други младежи това, което моят чичо направи за мен.

Госпожица Хейстингс плесна с ръце и възкликна развълнувано:

— Джейсън, това е чудесно! Не виждам по-добър начин да използваш живота си.

Джейсън ме погледна и попита:

— А на вас звучи ли ви добре?

Аз се усмихнах и отговорих:

— Джейсън, след четиридесет години съвместна работа с госпожица Хейстингс съм научил основния принцип на оцеляването: никога да не й противореча. Този път съм съгласен с нея от все сърце. Поставил си си наистина стойностна цел. Това е чудесна мечта. Само не забравяй двете истории, които твоят чичо ни разказа, и поддържай мечтите си живи до последния си дъх.

Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън до асансьора и аз останах сам в кабинета си. Замислих се за собствените си мечти и как на осемдесет те все още бяха живи. Обещах си да останат такива и да продължат да растат.

Бях удивен от напредъка, който младият Джейсън Стивънс отбелязваше по време на едногодишното ни пътешествие през уроците на живота. Пред него имаше още доста път, но определено в края на тунела се виждаше светлина.

Когато за девети път се събрахме около конферентната маса, аз забелязах удивителна промяна в излъчването, отношението и поведението на Джейсън. Сякаш този път самият той очакваше с нетърпение да чуе каква задача ще му постави Ред Стивънс. Същото се отнасяше и за мен. Госпожица Хейстингс натисна копчето на дистанционното и Ред се появи за пореден път на видеоекрана.

— Джейсън, искам да те поздравя, че си издържал изпита по мечти. Никога обаче не си помисляй, че си овладял докрай това изкуство. Способността да мечтаеш и да превръщаш своите мечти в реалност ще расте заедно с теб като личност. Този месец искам да научиш какво означава да даряваш. Става дума за още един от парадоксите на живота. Логично е човек да смята, че колкото по-малко дава, толкова повече ще има. Вярно е обаче точно обратното. Колкото повече даваш, толкова повече ще имаш. Изобилието създава способността да даряваш, а даването води до повече изобилие. Не говоря само за областта на парите. Този принцип важи и във всяка друга област на живота.

Важно е да можеш да даваш и да получаваш. Джейсън, финансово съм ти дал всичко, което имаш на този свят. Въпреки това аз наруших принципа на даването. Давах ти пари и неща не в духа на щедрия дарител, а просто по задължение. Така и ти приемаше тези неща не с благодарност, а като нещо, което ти се полага. Това погрешно отношение ограби и двама ни от радостта, която изпитва щедрият дарител.