Джим Стовъл - Последният подарък

Джош ми обясни, че всяка сутрин, преди да стане от леглото — или на каквото е спал през нощта — си представя златна плоча, на която са написани десет неща в живота му, за които е особено благодарен. Каза ми, че майка му правела това всеки ден от живота си и че откакто споделила с него за Златния списък, той също не е пропускал ден без него.

Е, горд съм да заявя, че откакто Джош ми разказа за това преди повече от шестдесет години, аз също не съм пропускал и един ден. Понякога съм благодарен за най-обикновени неща, но има дни, в които усещам дълбока благодарност за живота си и всичко, което ме заобикаля.

Ред се прокашля, отпи от чашата с вода, успокои емоциите си и продължи:

— Джейсън, днес искам да предам и на теб идеята за Златния списък. Зная, че тя е оцеляла повече от сто години, минавайки от майката на Джош през него самия, достигайки до мен, а сега и до теб. Не зная как майката на Джош е открила Златния списък, така че е възможно да води началото си от много по-отдавна.

Както и да е, аз я предавам на теб и ако започнеш да я практикуваш прилежно, не след дълго тя ще се превърне в естествена част от живота ти, като дишането.

Този месец искам да си помислиш за всичко, за което трябва да си благодарен. Когато се върнеш тук в края на месеца, ще покажеш на господин Хамилтън своя собствен Златен списък. Надявам се да продължиш да практикуваш това през целия си живот и един ден да имаш като мен привилегията да го оставиш в наследство на някого.

Екранът бавно почерня.

На следващата сутрин според обичая си се събудих точно в пет. Години наред го правя, без да се нуждая от будилник. Докато лежах в леглото, се сетих за Златния списък, за който Ред бе казал на Джейсън, и в мислите си започнах да съставям свой собствен такъв.

Един осемдесетгодишен мъж се нуждае от малко повече време, за да се измъкне от леглото, което означаваше, че отсега нататък щях да имам достатъчно време за ежедневното упражнение на Ред Стивънс по благодарност.

С приближаването на края на месеца мислите ми все по-често се насочваха към Джейсън Стивънс. Надявах се и той като мен да напредва със своя Златен списък, въпреки това бях притеснен, защото той цял живот бе приемал всичко за даденост.

В последния ден на месеца Джейсън пристигна малко по-рано от обичайното. Той пристъпваше бодро, а очите му блестяха. Това накара притесненията ми да отшумят. Здрависахме се и той поздрави госпожица Хейстингс. Седнах зад бюрото си, а Джейсън помогна на госпожица Хейстингс да седне на стола, след което зае свободния стол до нея.

— Е, Джейсън, днес изглеждаш в добро настроение — отбелязах аз.

Той се засмя щастливо и отговори:

— Имам по-голямо основание да съм в добро настроение, отколкото някога съм си представял. След това започна да изрежда своя Златен списък.

— Всеки ден този месец размишлявах за какво мога да съм благодарен. Не съм си и представял, че има толкова много неща.

Първо, благодарен съм за моето здраве. Винаги съм бил здрав, но през последните десет месеца благодарение на задачите в завещанието на чичо Ред срещнах няколко души със сериозни здравословни проблеми. Така че винаги ще съм благодарен за доброто си здраве.

На второ място съм благодарен за своята младост. Разбрах, че съм пропуснал много важни неща в живота дотук, но въпреки това чувствам, че младостта може да надделее над всичко в живота.

Трето, благодарен съм за своя дом. Благодарение на щедростта на моя чичо аз имам чудесна къща. Досега не съм си давал сметка колко е ценно това, но чрез „Последния подарък“ имах възможността да споделя своя дом с други хора, което ми помогна самият аз да го оценя.

Четвърто, благодарен съм за моите приятели…

Той погледна към госпожица Хейстингс, после към мен и продължи:

— … включително вас двамата, Браян, Гас Колдуел, момчетата от Дом „Ред Стивънс“ и — по един особен начин, който трудно мога да обясня — чичо Ред.

На пето място съм благодарен за моето образование. Макар да не бях особено прилежен студент, колежът ми даде средствата, от които се нуждая, за да превърна образованието и учението в реална част от живота ми.

Шесто, благодарен съм за всички места, на които съм имал възможността да отида благодарение на чичо Ред, и свързаните с тях преживявания.

Седмо, благодарен съм за моята кола. Тя е модерна, но и стабилна. Мога да разчитам на нея. От моя приятел Браян научих, че не всеки има такъв късмет.

На осмо място съм благодарен за моето семейство. Макар през годините невинаги да съм оценявал моите роднини, научих достатъчно за семейството, за да знам, че в бъдеще мога да се разбирам по-добре с моето семейство, както и да създавам семейни връзки с други хора.