Джим Стовъл - Последният подарък

Признавам, че докато чаках Джейсън Стивънс да пристигне за последната ни среща от този тип, изпитвах смесени чувства, мислейки си за нашето съвместно пътешествие и едногодишна одисея на откритията. Бях възхитен от напредъка на Джейсън и изпълнен с увереност и вълнение за неговото бъдеще. Но също така ме обзе чувство на тъга, което се появява в края на всяко трудно, но стойностно пътешествие.

Сякаш имах чувството, че за втори път ще изгубя дългогодишния си приятел Ред Стивънс, защото ще бъда лишен от очакването на поредното му видео посещение. От друга страна, трансформацията на Джейсън ми показа, ако не друго, то поне, че най-доброто от Ред Стивънс ще остане завинаги с мен. Госпожица Хейстингс ми съобщи по вътрешната линия, че Джейсън Стивънс е пристигнал. Присъединих се към тях в конферентната зала и усетих, че и те двамата в известен смисъл изпитват същите смесени чувства като мен.

Госпожица Хейстингс изпълни вече обичайния ритуал да извади поредната видеокасета от кашончето на Ред Стивънс, да я пъхне във видеото и да я пусне.

На екрана се появи лицето на Ред. Тъй като го познавах, бях сигурен, че и той споделя нашите емоции. Ред започна:

— Джейсън, искам да те поздравя, че стигна до последната крачка към големия подарък, който имам за теб. Гордея се, че очевидно си научил това, което трябва, от дара на днешния ден, с който се занимахме миналия месец. Няма как да зная какво си намислил за последния си ден, но зная, че господин Хамилтън го е сметнал за приемливо. Почти съм сигурен, че твоите планове много приличат на моите и включват съвсем прости и обикновени неща. Ако живеем правилно, то всичко трябва да е така устроено, че последният ни ден да не се различава много от останалите. Моля те, не забравяй, че никой от нас няма гаранция за дълъг живот. Имаме гаранция единствено за днешния ден. Освен това, ако се замислиш, ще видиш, че най-вероятно няма нещо, което би планирал за последния си ден, което да не можеш да извършиш и днес или утре. Според мен голямата трагедия на живота не се състои толкова в нашите грешки и провали, колкото в простите удоволствия и благородните дела, които сме пропуснали.

Ред Стивънс спря за момент и аз усетих как и неговите, и нашите емоции се надигнаха в затъмнената конферентна зала.

Най-накрая той продължи:

— Джейсън, този месец ще те запозная с онази част от моя последен подарък за теб, която е свързана с всички останали дарове, както и с всичко добро, което някога ще направиш, ще имаш или ще разбереш в живота си. Това е дарът на любовта. Всичко добро, почтено и желателно в живота се основава на любовта. От друга страна, всичко лошо и зло е просто проява на живот без любов. В нашето общество се спекулира с термина любов. Той се използва за какви ли не повърхностни неща и стремежи. Любовта обаче, за която аз говоря, е добротата, която идва само от Бога. Не всеки вярва това и го признава и според мен така е нормално. Въпреки всичко аз зная, че истинската любов е от Него — независимо дали го разбираме или не. Тъй като любовта е част от всички останали дарове, с които ти се запозна през изминалата година, то през следващите тридесет дена искам да помислиш каква е нейната роля в останалите дарове и да споделиш своите изводи с господин Хамилтън.

Моля те, не забравяй, че отношението и представянето ти отново ще трябва да бъдат оценени и ако се провалиш, няма да получиш Последния подарък, нищо че е дванадесетият месец. С това предупреждение не искам да те заплашвам, но истинският израз на любовта ми към теб е да поставя пред теб възможно най-високия стандарт.

Образът на Ред Стивънс избледня и екранът за пореден път почерня. Джейсън остана на мястото си няколко минути, без да помръдне. Разбирах, че е дълбоко замислен. Накрая всички се изправихме и мълчаливо излязохме от залата. Имах чувството, че сме присъствали на мемориална служба на Ред Стивънс. За мен това беше един добър начин да отдам почит на своя най-стар и най-скъп приятел.

В последния ден на месеца госпожица Хейстингс въведе Джейсън в кабинета ми. Двамата заеха обичайните си места и набързо се поздравихме. Личеше си, че Джейсън има много за разказване.

— Господин Хамилтън, госпожице Хейстингс — започна той, — не намирам думи да изразя какво значи за мен процесът, през който преминах през изтеклата година. Аз просто не съм същият, какъвто бях преди година. В известен смисъл имам чувството, че днес е моят рожден ден. Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте част от него.