Джим Стовъл - Последният подарък

Девето, благодарен съм за парите, които чичо Ред ми е давал през годините. Още по-голяма е обаче благодарността ми, че чрез усилията на чичо Ред аз научих каква е стойността на парите и за какво могат да бъдат употребени. Очаквам в бъдеще да науча още повече по този въпрос и да боравя по-мъдро със средствата, които имам.

И последно, десето, благодарен съм за всяка стъпка към Последния подарък. Изпитвам чувство на благодарност към моя чичо Ред за това, че съставяйки цялото това завещание е помислил и за мен, както и към вас — за това, че изпълнявате неговата воля.

Госпожица Хейстингс го прекъсна и каза:

— Джейсън, този списък е чудесен. Мисля, че си се справил много добре с усвояването на Златния списък и дара „Благодарност“.

Джейсън се усмихна и отбеляза:

— Удивителното, госпожице Хейстингс, е, че мога да продължа още доста. Има толкова много неща, за които всеки от нас може да бъде благодарен, че е трудно да избереш само десет от тях.

Поздравих Джейсън и на раздяла си стиснахме ръцете. Помислих си, че трябва задължително да включа в своя Златен списък Ред и Джейсън Стивънс наред с всички останали неща, за които съм благодарен.

Навлизайки в единадесетия месец от пътешествието на Джейсън Стивънс към Последния подарък, аз осъзнах, че предстои да отбележим една година от кончината на Ред Стивънс. Мислите ми често се връщаха към дългогодишния ми приятел и съдружник.

Двамата с Ред Стивънс произлизахме от два напълно различни свята и външно погледнато нямахме почти нищо общо. Някак си обаче бяхме намерили своята допирна точка, което ни даде възможност петдесет години да развиваме и поддържаме приятелство.

Ред Стивънс завинаги ще остане в паметта ми като широко скроен човек. Аз предпочитах познатата обстановка на офиса си в Бостън, а Ред винаги се чувстваше най-добре в Тексас. И с право. За разгръщането на потенциала на хора като Ред Стивънс е необходимо място като Тексас. Чувал съм хората да казват, че ако имаш поне един приятел, никога няма да си сам. Аз пък стигнах до извода, че никой не може да е сам, ако някога е имал приятел като Ред Стивънс. Знаех, че той ще бъде винаги с мен. Изпитвах едновременно гордост и отговорност от това, че той бе избрал именно мен да съпътствам Джейсън в пътя му към големия Последен подарък, който Ред искаше да му остави.

Ето такива мисли ме занимаваха, когато пристигна младият Стивънс и заедно се настанихме на удобните столове в конферентната зала на нашия офис. Ред Стивънс за пореден път се появи пред нас чрез видеокасетата и големия екран в дъното на стаята. Той се усмихна и заговори с ведър глас:

— Джейсън, поздравления! След като днес съм отново тук и ти говоря, явно господин Хамилтън е одобрил как си се справил предния месец с дара „Благодарност“. Джейсън, искам да знаеш, че докато обмислях как да ти дам Последния подарък от моето завещание, аз много мислих за теб. Мисля, че ти присъстваше в Златния ми списък всяка сутрин. Благодарен съм, че двамата с теб сме от едно семейство, и усещам, че в теб гори искра, която винаги съм усещал и в себе си. Някак си ние сме свързани по душа, а не само по кръвна линия.

Докато Ред говореше, забелязах с периферното си зрение как Джейсън кима утвърдително. Ред продължи:

— Докато съставях своето завещание и размишлявах за своя живот и своята смърт, обърнах внимание на всички елементи в живота си, които го правят специален. Припомних си много случки, които нося в себе си като безценни съкровища. Когато си изправен пред собствената си тленност, се сблъскваш с въпроса не колко живот ти остава, а колко от живота си си изживял действително. Прилича на пясъка в пясъчния часовник. Аз зная, че ще дойде ден, който ще бъде последният в живота ми. Мислил съм как бих искал да го изживея, т.е. какво бих направил, ако ми оставаше само един ден живот. Стигнах до извода, че ако в мислите си мога да намеря образ на перфектния ден, значи съм овладял изкуството на живота, защото животът не е нищо друго, освен низ от дни. Ако се научим как да изживеем пълноценно един ден, то и целият ни живот ще бъде наситен и смислен.

Джейсън, през следващите тридесет дени искам да измислиш как би изживял последния ден от живота си. В края на месеца искам да го опишеш на господин Хамилтън. Вярвам, че ще откриеш колко много живот може да бъде побран в един обикновен ден, след което се надявам да откриеш и това, което аз самият открих: защо да чакаме последния ден в живота си, за да започнем да живеем пълноценно?