Джим Стовъл - Последният подарък

Имаш всички необходими средства и елементи да проектираш сам този свой последен ден. Пожелавам ти приятен ден — днес и до края на живота ти.

Ред Стивънс изчезна от екрана. Джейсън въздъхна дълбоко и каза:

— Нали се сещате, че никога не съм мислил за смъртта и за последния си ден.

Усмихнах се и отговорих:

— И аз на твоята възраст не мислех много за тези неща, но смятам, че твоят чичо се опитва да те научи, че от това можеш да спечелиш много. Вярвам, че колкото по-млад научиш този урок, толкова по-качествен ще бъде животът ти в бъдеще.

Двамата с Джейсън се изправихме, стиснахме си ръцете и той си тръгна, за да прекара месеца, проучвайки дара на днешния ден.

За разлика от Джейсън аз бях размишлявал за това, доста време как бих прекарал последния ден от живота си и колко неща бих искал да натъпча в последните си двадесет и четири часа. През следващия месец тези мисли ме занимаваха повече от обичайното.

В края на месеца Джейсън Стивънс влезе в моя офис с походката и изражението на човек с мисия. Седна на един от столовете ми за клиенти, а госпожица Хейстингс — на друг.

— Джейсън, много се радвам да те видя отново — казах аз — и се надявам да си имал ползотворен месец.

— Да, беше чудесно — развълнувано каза Джейсън, — но не съм сигурен дали един ден ще ми стигне, за да направя всички неща, които искам, преди да умра. Най-учудващото за мен беше, че нещата, които най-много искам да свърша в последния ден от живота си, са съвсем прости и обикновени.

Когато започнах да мисля над задачата, смятах, че ще искам да изкача някой връх или да създам някое произведение на изкуството. След дълго мислене обаче осъзнах, че перфектният ден би бил изпълнен с най-хубавите обикновени неща.

Джейсън спря и погледна първо госпожица Хейстингс, а после мен, бръкна в джоба на сакото си и извади оттам лист хартия. Хвърли поглед на записките си и започна отново да говори:

— Ами, в последния ден от живота си бих искал да стана рано сутринта, защото няма да имам време за губене. Преди да стана от леглото, ще помисля за всички неща, за които съм благодарен, и ще съставя на ум своя Златен списък. Но вместо да е с десет неща, смятам, че в последния ден от живота ми ще трябва да го направя доста по-дълъг. Бих искал да закуся рано на открито — на верандата или на балкона — с няколко специални приятели. Ще им кажа колко много означават за мен и бих искал да подаря на всеки някакъв подарък, който ще представлява рецепта как да извлекат максималното от живота си.

След закуска бих искал да се обадя на някои хора, които означават много за мен — като Гас Колдуел от Тексас, хората в библиотека „Ред Стивънс“ в Южна Америка, момчетата в дома за сираци в Мейн и много други. Също така ще се обадя на всичките си роднини, както и на други хора, с които не съм бил в добри отношения. Ще им кажа, че съжалявам за всичко, което се е объркало помежду ни, и ще ги помоля да направят като мен — да запазят добрите спомени и да забравят лошите.

На обяд бих искал да заведа моя приятел Браян в любимия му ресторант и да го почерпя с каквото си хареса. Ще го помоля да сподели с мен своите мечти.

Следобед ми се иска да правя нещо приятно, например да се разходя в парка. Надявам се да бъда придружен от малката Емили, която срещнах преди няколко месеца, а после ще посетя Музея на изкуствата и ще се разходя с яхта покрай пристанището на Бостън.

Вечерта искам да направя специално угощение за всичките си приятели и техните приятели. Много ще държа и вие двамата да сте там. В края на празненството бих искал да застана пред микрофона и да споделя с всички присъстващи даровете, които моят чичо Ред ми завеща. Бих искал тази реч да бъде записана на видео, за да може мечтата ми да споделям тези прекрасни дарове с други младежи като мен да продължи да живее и след моята смърт.

Джейсън хвърли бърз поглед към госпожица Хейстингс и мен и отново се вгледа в своя лист. След няколко секунди го сгъна и го прибра в джоба си.

— Сетих се за още много неща и всички те са хубави — каза той, — но сметнах, че в последния си ден бих предпочел да направя именно тези.

Аз се усмихнах и отговорих:

— Джейсън, едва ли някой може да прекара последния си ден по-добре. Мисля всички можем да се съгласим, че много добре си разбрал дара на днешния ден, за който говореше твоят чичо.

Джейсън се изправи, разтърси сърдечно ръката ми и дори прегърна набързо госпожица Хейстингс. Докато тя го изпращаше до асансьора, в главата ми нахлу образа на намръщения досаден младеж, който бе дошъл в офиса ми преди година. Бях сигурен, че Ред Стивънс ми се усмихва от небето.